Читать «Тих нашепващ глас» онлайн - страница 6

В четвъртък у Робъртсън се появи импулс да купи живачни акции от „Амалгамейтед Текноложикъл“ — западнала компания. Рискува двадесет хиляди долара и получи акциите по 8¾. В петък компанията „Амалгамейтед“ обяви, че е получила крупна правителствена поръчка и че акционерите ги очакват значителни дивиденти. Новината смая Уолстрийт; след три дена Робъртсън продаде акциите си по 19¾, като спечели от операцията прилична сума.

Робъртсън не беше суеверен. Но от две седмици имаше такъв луд късмет, че не на шега се замисли. От време на време изваждаше плоската метална кутийка от джоба си, разглеждаше я, тръскаше я, опитваше се да я отвори. При почукване тя издаваше глух звук, но съвсем не можеше да се отвори, пък и Робъртсън не се стараеше особено. Той знаеше как да се отнася с кокошката, която му снася златни яйца.

В душата му вече не бе останала и сянка от съмнение. Кутийката му носи сполука. Гласовете, които от време на време чува, предчувствията, които го обземат — всичко това идва, колкото и да е невероятно, от плоската метална кутийка, за която бе заплатил половин крона на лондонския амбулантен търговец. Робъртсън не търсеше обяснения. Беше доволен и само жънеше плодовете на своята вяра в пророческите таланти на кутийката.

Вечер Брус Робъртсън имаше навик да се отбива в Муз-клуба. Това разкошно заведение на висшето общество му даваше възможност срещу луди пари да прекарва няколко часа сред онова блестящо общество, по което така безнадеждно копнееше на младини. Когато човек посръбва скъпи ликьори, изтегнат в плюшено кресло на фона на библиотечните лавици със събраните съчинения на класиците в позлатени подвързии, забравя за низкия си произход.

Робъртсън гаврътна чашката двадесетгодишен арманяк и сърдечно се усмихна на стюарда, който пак му наля коняк. После се обърна към Пери Мерик.

— Да, Пери, попаднал съм в някакъв стадий на луд късмет.

Мерик — дребосък с подпухнало лице, който имаше прекалено много пари и прекалено много разведени жени — изпи на един дъх шартрьоза си като някакво долнокачествено уиски.

— Аз те наблюдавам, Брус. Отначало оная история със смяната на рейса.

— Е, това е сляпа случайност — каза Робъртсън с пренебрежително лекомислие.

— После продажбата на златните акции точно преди да започне паниката. И авантюрата с живачните акции. А миналата седмица — акциите на фалиралата железопътна компания.

— Глупости, Мерик — забуботи от далечния ъгъл на стаята старият свадлив Лойд Декстър. Той свали вестника, който закриваше лицето му. — Не разбирате ли, че всички тия брътвежи за луд късмет и някакви магически действия са чиста измислица? Очевидно, Робъртсън внимателно изучава тенденциите на пазара и това е единственото разумно обяснение за финансовите му успехи.

— Но то не обяснява, защо се е отказал да лети със самолета, който загина, нали? — възрази Мерик. — Борсовите спекулации — съгласен съм, но как ще обясните…