Читать «Тих нашепващ глас» онлайн - страница 2
Робърт Силвърбърг
Тъй или иначе, съветът беше разумен. Робъртсън скри за по-сигурно кутийката в левия джоб на панталона, близо до портфейла. Миг по-късно нечия несръчна ръка вече шареше в изпразнения джоб на сакото.
Робъртсън сграбчи ръката на крадеца и хладнокръвно впи нокти в чуждата длан. Когато вдигна очи, видя пред себе си бледен, потен младеж — притежател на космата грива от неимоверно гъсти черни коси.
— Грубо пипаш — подхвърли Робъртсън. — Пък и джобът е празен. Пръждосвай се, докато не си попаднал зад решетките.
— Ама аз нищо подобно не съм искал, началник! Честна дума, аз…
— Марш оттук! — кресна Робъртсън и пусна ръката на крадеца. Младежът доволен се шмугна в тълпата.
Робъртсън реши, че достатъчно се е нагледал на Петикът Лейн. В портфейла му лежаха петдесет новички петфунтови банкноти и следващият джебчия можеше да се окаже по-квалифициран. Работейки усилено с рамене, той се провря през тълпата, извика такси и се върна в хотел „Мейфър“. Беше дванадесет без нещо. Довечера в девет от Лондонското летище излиташе в трансатлантически рейс неговият самолет.
Под вратата на стаята се бяха натрупали неделните вестници. Робъртсън ги награби, влезе в стаята, извика прислужника и поръча да му донесе обеда след половин час.
Извади от джоба кутийката и почна да я разглежда, като поклащаше в недоумение глава. След минута я сложи на полицата над камината. Реши, че гласът, който бе чул е плод на въображението му. А самата кутийка е просто парче метал. А може би…
Впрочем, все едно. Хвърлената на вятъра половин крона няма да ме разори, разсъди Робъртсън. Изтегна се в непривично мекото кресло — о благословени старомодни хотели на Лондон! — и запрелиства вестниците. Предварително бе решил да прекара целия ден в хотела. Бог е свидетел, Робъртсън и така вече е сит до гуша от забележителности: обиколил бе целия Лондон, разгледа и Уестминстърското абатство, и Тауър, и Британския музей, и всичко останало с характерната за него настойчивост и ненаситна любознателност. Днес, в последния ден на отпуската си, може и да си почине. Робъртсън считаше, че в Западна Европа е видял всичко, което заслужава да се види. Утре по това време ще бъде в Ню Йорк, ще се върне пак към увлекателното си занимание — да превръща парите в още повече пари.
Брус Робъртсън беше висок и набит, движенията му бяха леки, изящни, говореше остроумно, уверено. Преди пет години, тридесет и една годишен, той струваше три четвърти милиона долара. Сега състоянието му се бе намалило с една трета: не много отдавна го бяха сполетели някои и други превратности на съдбата. Но въобще той явно преуспяваше, особено ако си припомним скромното начало. Първите си борсови операции през 1952 година той извърши с дребни партиди от по десет акции. За десет години благодарение на острия си ум, силната си памет и гъвкава съвест Робъртсън забележимо напредна. Бе останал ерген, но това не означаваше, че в живота му няма място за жени.
