Читать «Очарователният призрак» онлайн - страница 76

— Хамилтън Бъргър ядосан събираше разхвърляните по масата книжа и нервно разменяше реплики със своите помощници. После тримата напуснаха залата.

Дела Стрийт силно стисна ръката на Мейсън.

— Каква задачка им поставихте, шефе — каза тя. Мейсън кимна.

Жената от полицията сложи ръката си върху рамото на Елеонор, направи й знак да я последва и двете напуснаха залата. Пол се приближи към Мейсън.

— Какво стана? — попита го той.

Дрейк неуверено повдигна рамене и каза:

— Не можах да се приближа много, но видях Сюзън, когато излизаше от стаята. Тя, без да спира, отиде до асансьора и напусна сградата. Беше бледа като платно и много разярена. Трябваше да видиш какъв ефект имаше това върху Бъргър. Според мен той беше на края на силите си. Как мислиш, Пери, какво се е случило там?

— Би могло да се случи само едно — отговори Мейсън. — Показанията на Сюзън Гренджър противоречат в нещо на показанията на Ричи. Ти каза, че Сюзън се е отправила към асансьора?

— Точно така.

Мейсън се намръщи.

— Това означава, че Бъргър я е посъветвал да си иде вкъщи, а не да остане в съда. Тогава ние ще направим следното — ще я призовем като свидетелка на защитата. Той не очаква това. След прекъсването ще му поднесем чудесна изненада.

— Как разбра за тези следи от игла върху ръката? — попита Дрейк.

— Много просто. Когато разглеждах снимките, направени при аутопсията, видях една силно увеличена снимка на част от дясната ръка. Разбираш ли, тази снимка не беше сложена в комплекта, представен в съда, и не отговаряше на версията на обвинението. Сякаш нямаше видими причини да се направи подобна снимка. В началото не можах да разбера какво точно крие тя. Наистина, видях точките, но те биха могли да бъдат чисто технически дефекти в резултат на увеличението. Но след това стигнах до извода, че докторът не я е направил напразно. Това е била неговата презастраховка. От това се и възползвах. Това беше моят последен, отчаян шанс. И веднага след като го използвах, загадката се разреши. Трябваше да намеря слабите места на обвинението и аз ги намерих.

— И с какви шансове разполагаме сега? — попита Дела.

— Само с един и той е отчайващо малък — призна Мейсън. — И все пак аз ще се възползвам от него.

ГЛАВА 15

Мейсън, който почти цял час се разхождаше в кабинета си потънал в размисъл, накрая спря и наруши царящото в стаята мълчание.

— Знаеш ли, Дела — каза той, — чувствам, че съм пред прага на тази загадка, но нещо не съвпада. Ключът е някъде тук наблизо, а…

Изведнъж Мейсън рязко се обърна и радостно щракна с пръсти.

— Открих! Дявол да го вземе, излиза че ключът е бил у мен, под носа ми! Как не се сетих по-рано?!

— За какво?

— Помниш ли — каза Мейсън, — когато ние отидохме в „Титерингтън апартмънтс“, домът, в който е живял Хепнер? Тогава изпробвах няколко ключа, докато намеря нужния ми.

Дела кимна.

— А после — възбудено продължи той — ние се качихме до апартамента, в който Хепнер е живял под името Нюберг. Тогава аз опитах дали ключът от външната врата не отключва и вратата на апартамента. Ключът лесно влезе в ключалката, но не се превъртя. Помислих си, че съм сгрешил и започнах да изпробвам другите ключове, докато не открих необходимия.