Читать «Очарователният призрак» онлайн - страница 75

— Една минута, една минута — злостно извика Бъргър, ставайки си от мястото си. — Това са само заявления, но не са подкрепени от факти. Това са измислици на защитата, които не могат да бъдат доказани.

— Те действително няма да бъдат доказани, ако погребем доказателствата — възрази на нападката Мейсън.

— Напълно съм съгласен с обвинението — отбеляза съдията Морън. — Дори в случай, че се окаже, че пострадалият действително е получил доза морфин, да се докажат останалите твърдения ми се струва невъзможно.

— Не, но това може да се направи с помощта на фактите, които имам намерение да представя като доказателства — твърдо каза Мейсън.

— Разрешение за ексхумация се дава само в крайни, дори бих казал в извънредни случаи — поясни съдията Морън и се обърна към доктор Оберон:

— Докторе, вие лично ли видяхте следите по ръката?

— Да, сър.

— Какво ви дава основание да предполагате, че те са от игла?

— Характерът на убожданията и състоянието на кожното покритие. Те биха могли да бъдат само от такава игла и то… малко преди смъртта.

— Тогава защо не се опитахте да определите какво е било инжектирано?

— Аз… казаха ми да не правя това.

— Кой ви каза?

— Позвъних на областния прокурор и му съобщих за своето откритие. Той ме попита за причините, предизвикали смъртта и аз му отговорих, че смъртта е настъпила от куршум, калибър 38-и, проникнал в главния мозък през тила. Той каза: „Добре, причината за смъртта е ясна. Какво искате още?“ и затвори слушалката.

В залата се възцари гробна тишина.

— Ще се опитам да разясня това недоразумение — каза Бъргър, като се надигна от своето място. — В противен случай знам много добре как педантичния представител на защитата може и ще изтълкува превратно съвършено очевидни доказателства и ще ги превърне…

— В случая — прекъсна го съдията Морън — това няма значение. Патологът е бил длъжен да извърши своите задължения докрай. Разрешете ми, докторе, да ви задам няколко въпроса. Имаше ли по тялото на жертвата следи, показващи, че Хепнер редовно е приемал наркотици? С други думи — имало ли е по тялото стари следи от убождания?

— Не, сър. Стари следи нямаше. Много щателно огледах тялото. Често ми се налага да имам работа с наркомани, затова съм уверен, че той не е бил такъв.

Съдията Морън замислено потърка брадичката си.

— На зашитата се предоставя право… Съдът отлага разглеждането на делото за по-щателно осмисляне на новопоявилите се факти. Наистина, не ми се искаше да отлагам толкова рано, но ще продължим нашата работа утре от 10 часа.

След като съдията Морън напусна своето място, сред малобройната публика, присъстваща в залата, възникна забележимо оживление. Сега в погледите на съдебните заседатели, отправени към обвиняемата, можеше да се открие много по-голям интерес и дори съчувствие.