Читать «Очарователният призрак» онлайн - страница 74

— Сега ще видя какво може да се направи — отвърна Дрейк, — но предупреждавам, че няма да успея да се приближа много. Там са се изправили цяла команда от горили, които са в помощ на разгневения си водач.

След няколко минути в залата с папка под мишница влезе доктор Оберон. Съдът и съдебните заседатели заеха местата си.

— Къде е прокурорът? — попита Морън.

Един от помощниците на прокурора погледна към вратата на стаята за свидетели. В погледа и в движенията му се усещаше явно безпокойство и дори тревога.

— Господин областният прокурор ще дойде всеки момент — каза той. — Но доколкото си спомням защитата имаше намерение да зададе няколко въпроса на доктор Оберон. В отсъствието на прокурора аз и моят колега ще представляваме обвинението.

— Добре — съгласи се съдията Морън. — Предполагам, че никой няма възражения срещу разпита на доктор Оберон.

Мейсън погледна към свидетеля.

— Доколкото си спомням, докторе, вие ни съобщихте, че причината за смъртта е куршум, изстрелян от револвер, калибър 38-и, заседнал в областта на мозъка?

— Вие сте съвършено прав.

— Проведохте ли изследвания с цел да определите причината за смъртта?

— Не разбирам какво имате предвид.

— Искам да обърна вниманието ви върху една снимка, направена по време на аутопсията; На нея е заснета дясната ръка на жертвата, върху ръката се виждат две малки петна. С каква цел е направена снимката?

— Именно заради тези петна.

— Вие ли разпоредихте да направят тази снимка?

— Да, сър.

— А защо?

— Ами вижте… петната бяха…предполагах, че тази снимка ще е нужна. Смятам, че при аутопсия следва да се фиксира всяка аномалия, а особено в случаите на убийство.

— Кажете, какво необичайно намирате в тези петна?

— Те говорят за пробождания на кожата.

— А защо не съобщихте за това, докторе?

— Никой не ме попита.

— Кажете, докторе, ако човек е нормално развит т.е. не е левичар и използва спринцовка, най-вероятно би си направил инжекция на лявата ръка, нали?

— Разбира се.

— Вие предполагате, че тези убождания са направени с хиподермична игла?

— Напълно вероятно е.

В това време Бъргър влезе на пръсти в залата и седна между двамата свои помощници. Лицето му гореше. Беше ядосан.

— Кажете, изследвал ли сте трупа с оглед да откриете наличие на морфин в него? — попита Мейсън, когато областният прокурор се настани на стола си.

— Не.

— А за наличието на други наркотични вещества?

— Не, само определих причината за смъртта.

— Кажете, докторе, ако сега се проведе ексхумация на тялото, може ли да се открият в него следи от морфин?

— Момент. Кога беше извършено убийството… Да, струва ми се, че може.

Мейсън се обърна към съда.

— Ваша светлост, моля за вашето съгласие за извършване на ексхумация на тялото. Подозирам, че в момента на смъртта си Дъглас Хепнер се е намирал под въздействието на морфин, инжектиран от тези, в чиито ръце се е намирал.

— Имате ли основания за подобно твърдение? — попита съдията Морън.

— Основанията са много — отговори Мейсън. — Какво беше намерено в джобовете на жертвата? Колко пари в банкноти? Листовете от бележника му, върху които е имало записки, са били унищожени, а вместо тях са поставени нови. У пострадалия бяха намерени цигари, сребърна табакера, но не и кибрит или запалка. С една дума нищо, с което може да се запали тази цигара. Нямаше и джобно ножче. Предполагам, че преди смъртта си Дъглас Хепнер се е оказал нечий пленник.