Читать «Очарователният призрак» онлайн - страница 72

Сюзън седна на скамейката, като хапеше устни от негодувание.

— Ето така е добре — каза Морън. — А сега нека да изясним обстоятелствата. Предполагам, че в конкретния случай съдът ще взема своите решения за всеки детайл поотделно.

Хамилтън Бъргър, без да скрива своето вълнение, погледна часовника си, след това смутения свидетел и разбра, че щателно подготвения план за атака се руши пред очите му.

Мейсън се обърна към свидетеля.

— И така, да не се отклоняваме. Вие сте влязъл в квартирата на Сюзън Гренджър, като сте използвал служебния ключ. Имахте ли официално право за това?

— Предполагам, че да. Да.

— Значи споменатият тук акт на вандализъм е станал преди вашето влизане в апартамента?

— Да.

— В колко часа вие разбрахте това?

— Около един часа следобед. За това ми съобщи мис Гренджър.

— Сега ми отговорете на следния въпрос — каза Мейсън. — Опишете в какво състояние се намираше апартаментът.

— Там цареше пълен хаос.

— А какво разбирате под „пълен хаос“?

— Апартаментът беше щателно обискиран. Вещите бяха изхвърлени от чекмеджетата и…

— Протестирам — заяви Хамилтън Бъргър. — Свидетелят няма право да казва, че е имало обиск. Този извод ще се направи от съда.

— Закъсняхте с протеста — възрази съдията Морън, който явно беше заинтригуван от разказа. — Свидетелят вече отговори на въпроса. По-добре да продължим нашата работа и да изясним ситуацията.

— Значи Сюзън Гренджър ви е поканила при себе си в качеството на официален представител на жилищната администрация? — попита Мейсън.

— Да, сър.

— Тя каза ли ви за това, че не е информирала полицията за случилото се?

— Да, сър. Аз я попитах дали е съобщила, а мис Гренджър ми отговори, че знае чие дело е това и няма намерение да казва на никого.

— После вие сте повикал чистачката и сте й наредил да преведе в ред апартамента?

— Да, сър. Помолих я да измие ваната. Жената направи всичко както трябва.

— И после вие си тръгнахте?

— Не, тръгнах си по-рано.

— Значи ли това, че когато чистачката си е тръгнала, а мис Гренджър все още е била извън апартамента, вие сте се върнал обратно?

— Да, върнах се обратно.

— А защо беше необходимо да се връщате?

— За да се убедя, че всичко е почистено.

— И след това се върна мис Гренджър?

— Да, сър.

— Вие показахте ли с нещо, че се намирате в апартамента?

— Не, сър. Когато чух, че се връща, се скрих в стенния гардероб.

— И през цялото време останахте там?

— Да, сър.

— Как се държеше мис Гренджър?

— Струва ми се, че бързаше: тя се съблече и взе душ. После седна пред тоалетката си.

— Вие сигурно сте видял всичко?

— Аз отворих вратата на шкафа и оставих малка пролука.

— Защо направихте това?

— Оказах се в капан и изчаквах удобен случай, за да изчезна.

— А защо не си тръгнахте, когато тя е била в банята?

— Аз… бях объркан.

— Да, сигурно е било така — сухо отбеляза Мейсън и добави: — Нямам повече въпроси.

Хамилтън Бъргър въздъхна с явно облекчение.

— Това е всичко, мистър Ричи. Свободен сте. И така, Ваша светлост, обвинението счита делото за приключено.

— Моля за малко внимание — каза Мейсън. — Защитата иска да зададе няколко въпроса на някои от свидетелите.