Читать «Очарователният призрак» онлайн - страница 63

— И вие му дадохте оръжието?

— Разбира се — отговори Елеонор. — Бих му дала всичко каквото поиска.

— Значи вие не бяхте женени?

— Дъг каза, че се налага да почакаме, но в Юма и Лас Вегас ходихме като мъж и жена.

— А автомобилната катастрофа?

— Това донякъде е измислица.

— Но колата на Хепнер наистина е катастрофирала.

— Знам. Катастрофата ме наведе на мисълта, че мога да симулирам загуба на памет и тя да бъде причина за това.

— Кога катастрофира колата?

— В неделя късно вечерта — в нощта преди смъртта му. От завоя изскочи огромен камион и се вряза в колата на Дъг. Странно, че тогава Дъг не пострада, защото шофьорът на камиона целеше точно това. След като ни стана ясно, че го преследват, посъветвах Дъг да остави всичко. Той обеща, че ще направи точно така, но след два дни. През това време щял да разкрие бандата. Блазнеше го мисълта за голяма награда и за това, че ще може да се залови със свой собствен бизнес.

— Нека да се върнем малко назад — прекъсна я Мейсън. — Вие му дадохте револвера. Как се развиха после събитията?

— Аз си тръгнах.

— Когато се върнахте, Дъглас Хепнер беше ли в апартамента?

— Не.

— А Етел Билан?

— И нея я нямаше. Тя беше заминала някъде и трябваше да се върне в понеделник.

— А сега за скъпоценностите — смени темата Мейсън. — Как попаднаха у вас?

— Мистър Мейсън, моля ви да ми вярвате. Историята със скъпоценните камъни е абсолютна измислица. Никога не съм носила със себе си скъпоценности. Дори не съм ги виждала. Етел лъже, като казва, че ги е видяла в мен.

Погледът на Мейсън стана леден.

— И вие не сте ги укрила между своите вещи в куфара?

— Не задавайте глупави въпроси, мистър Мейсън. Говоря ви самата истина.

— Не мога да ви вярвам — каза Мейсън. — Против вас има твърде сериозни улики. Предстои ми тежка борба по време на цялото дело. Вас ще ви унищожат. В ръцете на обвинението има цял набор от ваши лъжливи изявления.

— Разбирам всичко — каза Елеонор — и все пак ви казвам истината. Чистата истина, мистър Мейсън.

— Що се отнася до камъните, то вие ми разказвате една измислица.

— Не, уверявам ви.

— А ако полицията ги намери сред вашите вещи?

— Тогава излиза, че съм на път към газовата камера… Съдът ще реши, че Дъг е намерил камъните, а аз съм ги откраднала и… Общо взето в този хаос едва ли някой може да се оправи.

— Вие сама създадохте този хаос — прекъсна я Мейсън.

— Нима съм лъгала полицията? Та нали преди малко ви казах, че Дъг ме помоли да разиграя тази сцена. Не казах ли, че Дъг работи към митницата? И не може ли да се поканят в съда хора от митницата, за да потвърдят това и не може ли по този начин да се докаже, че Сюзън Гренджър е контрабандистка? Аз знам едно: докато беше в Лас Вегас, нейният апартамент беше разбит и бяха разрязани всички туби с бои. Тя би могла да държи скъпоценните камъни там, нали?

— Би могла — съгласи се Мейсън. — Знаете ли кой съпровождаше Сюзън Гренджър в Лас Вегас?