Читать «Очарователният призрак» онлайн - страница 61

— Все пак опитайте.

— Всичко е истина — каза Елеонор.

— Кое всичко?

— Това, което се каза тук.

— Имате предвид случката, която разказа свидетелката?

Елеонор кимна.

— Значи сте го убила вие?

— Не съм го убивала… Но ако ви разкажа всичко, каква ще е ползата от това?

— Нека да започнем подред от самото начало — каза Мейсън, като се помъчи да бъде колкото е възможно по-убедителен. — Разкажете ми истината, само че накратко, защото нямаме никакво време. После аз ще ви задам няколко въпроса, на които ще искам да ми отговорите.

Елеонор започна своята изповед:

— Винаги съм била доста вироглава и нерядко съм попадала в най-различни неприятни ситуации. Баща ми, напротив, е доста консервативен. Той по всякакъв начин се стреми да запази своето добро име и своето положение в обществото. Когато се връщахме от Европа се срещнахме с Дъглас. Той не се хареса на баща ми. И както знаете — едното влече след себе си друго. Татко заяви, че ако се омъжа за Дъг, ще скъса с мен всякакви връзки и ще ме лиши от материална издръжка.

— И какво стана по-нататък? — попита Мейсън.

— Дъг и аз се влюбихме един в друг. Наистина, това се случи по-късно. На парахода отношенията ни не стигнаха повече от един обикновен флирт. Дъг обичаше да танцува и в началото ми се струваше, че той е само едно корабно конте и Дон Жуан. На практика се оказа, че не е така. Той беше целенасочен и упорит, един истински мъж.

— Хепнер разказа ли ви с какво се занимава и с какви пари има намерение да ви издържа?

— Да.

— Кога ви разказа това?

— Няколко седмици по-късно, когато правихме плановете за сватбата. Тогава той ми разказа много за себе си. В началото Дъг е бил нехранимайко, обичал е приключенията, дори в известен смисъл авантюрите. После си е намерил работа. Той наричаше себе си „детектив-любител“. Неговата задача била да разобличава тези, които незаконно внасят скъпоценности от чужбина. За сведенията получавал възнаграждение.

— Добре, добре, слушам ви внимателно — каза Мейсън.

— Веднъж у Дъг се появило подозрение, че Сюзън Гренджър участва в нелегална организация, занимаваща се с контрабанда на скъпоценни камъни. Не ме питайте как му е хрумнало това, защото наистина не мога да ви кажа.

— Той е работил за митницата? — зададе уточняващ въпрос Мейсън — И те са му плащали за информацията?

— Не мога точно да ви кажа. Във всеки случай у митничарите не съществуваше ни най-малко подозрение относно Сюзън Гренджър. Тя преминаваше с такава лекота проверките и при това й оказваха уважение като на държавен глава, пристигнал на официално посещение.

— Моля ви, забравете своите пристрастия и излагайте само фактите — подкани я Мейсън.

— Дъг ми каза, че ако му се отдаде да се внедри в групата, към която принадлежи Сюзън, ще получи толкова пари, че те ще му стигнат да купи някоя малка фирма.

— И какво предприе Хепнер?

— Дъг каза, че ще определи среща на Сюзън и ще се опита да спечели доверието й. Той ме помоли да не се вълнувам, защото нямало да флиртува с нея. Трябвало му само да сондира почвата. Не отричаше възможността да направи обиск в квартирата й. Но за да се реши на това му била необходима пълна увереност. Необходимо му било да намери такова място, откъдето можело да се подслушва какво става в апартамента й. Той имаше микрофон с някакъв усилвател. Той беше толкова силен, че можеше дори от стаята на Етел Билан да се подслушва какво става в апартамента на Сюзън Гренджър. Трябваше само да се постави на стената, граничеща с тази на Сюзън Гренджър. Тогава ние с Дъг изработихме съвместен план. Аз трябваше да се престоря на ревнива жена и да се настаня у Етел. Така се оказах нейна съквартирантка. След това стана ясно, че Сюзън е подушила защо съм се настанила в съседния апартамент. Аз не знаех това, но Дъг разбрал. Може би му е казала самата Сюзън.