Читать «Очарователният призрак» онлайн - страница 65

— Къде са те сега? — попита Мейсън.

— Мисля, че там, където ги оставих.

— И какво стана по-нататък?

— После намерих наметалото в храстите, облякох го и се упътих към квартирата на Етел Билан… И тогава усетих върху себе си ръката на съдбата. Разбрах, че всичко, което съм направила досега, е било неправилно. Когато полицията ме арестува, не знаех какво да кажа, а и време за мислене нямаше. В този момент си спомних за една неприятна история, когато един познат лекар ме посъветва да симулирам загуба на памет. Тогава всичко мина благополучно. Ето защо реших да се възползвам от стария и изпитан вече метод. Но този път не се получи.

— Ако ви призоват да дадете свидетелски показания и вие разкажете това на съдебните заседатели — каза Мейсън, — на кръстосания разпит областният прокурор просто ще ви разкъса.

— Доколкото разбирам — каза Елеонор, гледайки Мейсън право в очите — всичко зависи от това, дали ще съумеем да опровергаем показанията за скъпоценните камъни. Ако повярват, че са били у мен, съдът ще сметне, че съм ги намерила, когато Сюзън Гренджър е била в Лас Вегас и заради тях сме се скарали с Дъг.

— Точно така — сухо се съгласи Мейсън. — При дознанието или при кръстосания разпит може да се изясни, че за Дъг Хепнер това е било въпрос от жизненоважно значение, въпрос, свързан с много пари. Прокурорът непременно ще се опре на това. Ако ви призоват като свидетел, той ще ви срази именно с това обстоятелство. Дори и да не успее, той ще се възползва от него и аз няма да мога да представя никакви контрадоказателства.

— Разказах ви цялата истина. Това беше всичко, което можах да направя.

ГЛАВА 14

Мейсън, Дела Стрийт и Пол Дрейк обядваха в близкия до съдебната зала ресторант и полугласно обсъждаха събитията.

— Какво смяташ да правиш, Пери? — попита Дрейк.

— Да бъда проклет, ако знам какво да правя — раздразнено отвърна Мейсън. — Съдейки по всички известни ми факти, ние нямаме никакви шансове.

Келнерът дойде и сложи сметката на масата.

— Може би все пак си струва да се рискува и да се даде възможност на Елеонор да разкаже своята история, колкото и невероятна да изглежда тя — предложи Дрейк, когато келнерът се отдалечи.

Мейсън поклати глава.

— Тогава да съчиним някаква история, която да звучи правдоподобно? Или пък да представим Сюзън Гренджър в неблагоприятна светлина? Да я обвиним, че участва в контрабанда със скъпоценни камъни и ги крие в тубите с боя? Да предположим, че камъните са попаднали у Елеонор, а тя ги е дала на Дъглас Хепнер. След всичко това, Сюзън Гренджър предприема мерки, за да си ги върне обратно. Тогава ще се появи и мотив и възможност. Дявол да го вземе, Пери, защо не й скроиш един хубав кръстосан разпит? Надсмей се над нея, над нейната страст към изкуството, опитай се да я заподозреш в контрабанда на скъпоценности, вбеси я. Може би да изплюе нещо. И я попитай защо не е съобщила на полицията за погрома, извършен в апартамента й. Тикни я в месомелачката, Пери.