Читать «Очарователният призрак» онлайн - страница 54

— Добре. Задайте вашите въпроси — даде разрешението си съдията Морън.

И тук Ричи гледаше Мейсън със същото високомерие, с което беше посрещнат адвоката в преддверието на „Белинда апартмънтс“.

— Помните ли деня, когато ме видяхте за пръв път?

— Да, сър. Добре помня този ден.

— Аз ви попитах за Сюзън Гренджър, нали?

— Да, сър.

— И вие ми отговорихте, че я няма и не е възможно да бъде намерена?

— Точно така.

— Тогава ви се представих и ви помолих да й предадете бележка, нали?

— Да, сър.

— Моля за извинение, Ваша светлост — намеси се Хамилтън Бъргър. — Предполагам, че тази беседа едва ли може да се нарече кръстосан разпит. Призовах този свидетел само, за да уточни плана на апартамента. Планът е абсолютно точен. Защитата нямаше никакви възражения. Затова считам този разпит за неправомерен, неотговарящ на правилата за водене на разпит и за непреследващ определена цел. Според мен, това е само печелене на време.

— Аз също имам подобно впечатление — отбеляза съдията Морън. — Склонен съм да приема гледната точка на обвинението, мистър Мейсън, въпреки че нямам възражения за начина, по който водите разпита. Възражението на обвинението се приема.

— Разрешете ми да задам само още един въпрос — обърна се Мейсън към съдията и като получи неговото съгласие, попита:

— Веднага щом ви попитах за Сюзън Гренджър, вие влязохте в портиерната, вдигнахте слушалката и позвънихте на Етел Билан, нрав ли съм?

На Мейсън до този момент не му се беше случвало да види толкова ясно изразена злоба като тази, която блесна в очите на Ричи.

— Аз… аз имам право да звъня в който и да е апартамент на този дом.

Преценявайки мигновено своето предимство в дадената ситуация, Мейсън реши да срази противника си.

— Аз ви помолих да отговорите на въпроса ми дали сте звънял на мис Билан или не?

— Аз… В края на краищата, мистър Мейсън, не мога да запомня всички апартаменти, в които ми се е налагало да звъня. Аз…

— Питам ви — прогърмя гласа на Мейсън — звъняхте ли в това време на Етел Билан? Отговаряйте: „Да“ или „Не“.

— Слушайте. Човек не може да си спомня всичко, което е правил в даден момент — извика от мястото си Бъргър, опитвайки се да помогне на свидетеля си.

— Не помня — веднага каза Ричи, като хвърли благодарствен поглед на прокурора.

Мейсън се усмихна.

— Уверен съм, че щяхте да си спомните, ако господин областният прокурор не ви беше подсказал отговора.

— Ваша светлост — запротестира Хамилтън Бъргър, — възразявам срещу подобни реплики.

— Мисля, че свидетелят може да отговори на този въпрос — каза съдията Морън. — Отговорете на въпроса, мистър Ричи.

— Аз… струва ми се, че не. Просто не мога да си спомня.

— Благодаря ви — каза Мейсън. — Това е всичко. Моля планът на апартамента да се причисли към веществените доказателства. А сега, доколкото разбрах, свидетелското място отново ще заеме Етел Билан.

Ричи напусна залата, а мястото му зае отново Етел Билан. Тя се настани удобно на стола и погледна към Мейсън, сякаш искаше да каже: а сега задавайте своите въпроси и ще видим какво ще излезе от това.