Читать «Очарователният призрак» онлайн - страница 53

Ърл Стенли Гарднър

— Предадох ги на адвоката.

— Имате предвид мистър Пери Мейсън?

— Да, сър.

— Кога му предадохте тези вещи?

— На 17 август. През деня.

— При какви обстоятелства се състоя това?

— При какви обстоятелства?… Той дойде при мен. Съпровождаше го Дела Стрийт. Той знаеше, че обвиняемата живее при мен и от неговите думи заключих, че… В крайна сметка на него му бяха необходими нейните вещи и аз му ги дадох.

— Значи, това са вещите — Бъргър показа куфарите и чантата, — конто беше оставила при вас обвиняемата?

— Да, тези са.

— Моля, Ваша светлост, тези предмети да бъдат причислени към веществените доказателства на обвинението — каза Бъргър.

— Имате ли възражения? — попита съдията Морън като се обърна към Мейсън.

— Що се касае до самите куфари, нямам възражения, Ваша светлост. Но тяхното съдържание все още не е идентифицирано.

— Както виждате куфарите са празни — отбеляза с усмивка Бъргър. — Предвидих възражението на защитата.

— Тогава нямам нищо против причисляването им към веществените доказателства. — заяви Мейсън. — Аз също потвърждавам, че това са същите куфари, които ми предаде свидетелката.

— Прекрасно — каза Бъргър и се обърна към Мейсън. — Можете да задавате въпроси на свидетелката.

— Господин прокурор, — обърна се Мейсън към Бъргър, — причислихте ли плана на апартамента към списъка на веществените доказателства?

— Да.

— Чух да споменавате, че разполагате със свидетел, който може да потвърди точността на плана на апартамента на мис Гренджър.

— Да.

— Ако свидетелят се намира в съда — каза Мейсън, — няма да задавам въпроси на мис Билан, докато не го призовете като свидетел и докато той не потвърди точността на плана.

— Не възразявам — съгласи се Хамилтън Бъргър. — Извикайте мистър Уедли Ричи.

Като следеше с поглед свидетеля, Мейсън шепнешком каза на Дела:

— Я виж ти, та това е нашият свръхбдителен портиер.

Ричи излезе напред, произнесе традиционната клетва, назова своето име, възраст, професия и погледна въпросително към прокурора.

Хамилтън Бъргър с известно пренебрежение в гласа, с което явно искаше да покаже на съда, че призоваването на свидетеля е прищявка на придирчивия адвокат, а не негово желание, го попита:

— Доколкото разбрах, вие сте портиер в „Белинда апартмънтс“?

— Да, сър.

— Известно ли ви е разположението на стаите в апартаментите, заемани от Сюзън Гренджър и Етел Билан?

— Да, сър, известно ми е.

— Погледнете този план и кажете правилно ли е отбелязано разположението на стаите.

Свидетелят внимателно разгледа плана и каза:

— Всичко е вярно. Тези апартаменти са абсолютно еднакви с изключение на стенните шкафове. Шкафът в 360 апартамент е с три фута и половина по-тесен в сравнение с размерите, показани на плана.

— Моля, съдът да приеме този план за веществено доказателство — заяви Хамилтън Бъргър. — Нямам други въпроси.

— Момент — намеси се Мейсън. — Аз имам въпроси към свидетеля.

— Предполагам, че нямате възражения по повод на плана? — осведоми се прокурорът.

— Бих искал да уточня някои детайли, свързани със самия свидетел — поясни Мейсън.