Читать «Очарователният призрак» онлайн - страница 52

— Но това е ясно за всички, Ваша светлост. — възкликна Бъргър. — Възражението на адвоката е насочено главно против…

— Възражението на защитата е добре мотивирано — заяви съдията Морън.

— Добре. Съгласен съм — каза прокурорът, като върна с пренебрежителен жест револвера върху масата на секретаря. — Тогава ще ви задам въпроса по друг начин: Обвиняемата притежаваше ли оръжие?

— Да, сър.

— Какво?

— Револвер, калибър 38-и.

— Можете ли да го опишете?

— С къс барабан, синкав цвят, прилича на този, който вие ми показахте.

Бъргър с доволна усмивка на лицето погледна към съдебните заседатели, а после към Мейсън.

— Обвиняемата сама ли ви показа своя револвер?

— Не. Видях го в чантичката й с тоалетни принадлежности.

— А сега ето какво искам да ви попитам — Бъргър направи пауза. — Можете ли да кажете какъв беше багажа на обвиняемата, когато тя се премести у вас?

— Два куфара и пътна чанта. Куфарите имаха необичаен вид — бяха на червени и бели квадратчета.

— А къде е сега този багаж?

— Тя се обади по телефона, за да ме попита за него.

— Коя тя?

— Обвиняемата.

— Кога се състоя този разговор?

— На 17 август.

— И какво ви каза тя?

— Тя каза: „Етел, нужна ми е твоята помощ. Ще се престоря, че съм изпаднала в амнезия. На никого не казвай, че живея при теб. Не съобщавай за мен нито на полицията, нито на вестниците. Кротувай си. Ще изпратя някого за своите вещи, когато всичко се успокои.“

— Обвиняемата сама ли ви каза, че ще симулира амнезия?

— Да, сър.

— И всичко това тя ви съобщи на 17 август?

— Да, сър.

— В колко часа се проведе вашия разговор?

— Около осем и половина сутринта.

— А вие — каза Хамилтън Бъргър, показвайки на всички, че настъпва най-драматичния момент от делото, — поинтересувахте ли се защо е цялата тази тайнственост и защо трябва да симулира амнезия?

— Да, сър.

— Каква причина изтъкна тя?

— Обвиняемата каза и аз мога точно да възпроизведа нейните думи, защото те се врязаха в паметта ми… Тя каза: „Етел, в беда съм и трябва да се защитя.“

Последва пауза, по време на която Хамилтън Бъргър за няколко секунди застина на мястото си, разперил ръце.

Разбрал тактиката на областния прокурор, съдията Морън каза раздразнено:

— Продължавайте с въпросите, господин прокурор. Ако сте свършил, предлагам защитата да премине към кръстосан разпит.

— Не, Ваша светлост — отговори Бъргър, като продължаваше да следи с поглед съдебните заседатели, — още не съм завършил разпита. Просто си събирам мислите. — И отново се обърна към свидетелката. — В момента на вашия разговор, доколкото зная, тялото на Дъглас Хепнер още не беше намерено. Така ли е?

— Възразявам — обади се Мейсън. — Този въпрос е подвеждащ и изисква от свидетеля определен отговор.

— Поддържам възражението — веднага се съгласи съдията.

Тогава Хамилтън Бъргър реши да направи нов ход.

— Кажете, мис Билан, какво направихте с вещите на обвиняемата, които се намираха при вас?