Читать «Очарователният призрак» онлайн - страница 56

Етел Билан гордо вдигна глава, брадичката й леко се издаде напред. За миг в очите й блесна предизвикателство, но когато срещна строгия поглед на Мейсън и видя непроницаемите черти на лицето му, тя сведе поглед и отговори:

— Да, помня.

— Помните ли деня и часа на този разговор?

— Да. Беше на 17-и август около обяд. Точният час не помня.

— Във всеки случай можете да го съпоставите с моето посещение при вас — каза Мейсън. — Аз ви позвъних веднага след този разговор.

— Да. Ричи ми позвъни и ми съобщи нещо подобно на това, което вие току-що казахте…

— В какви отношения сте е мистър Ричи? — зададе нов въпрос Мейсън.

— Ваша светлост, протестирам! Въпросът е несъществен, не се отнася до делото и е неправомерен.

Съдията Морън се поколеба за миг, но после каза:

— Протестът се приема.

Мейсън, без да скрива своето учудване и възмущение от това решение, седна в креслото, обърна се към Дела и тихо каза:

— Всичко е наред. Искаше ми се да ги накарам да почувстват, че именно тук се крие нещо важно. Смятам, че моментът е избран точно. Казвам ти всичко това, за да създам впечатление у обвинението, че се готвим за атака.

Дела Стрийт кимна с глава в знак на съгласие.

— Сега ще те помоля да си предадеш мрачен вид на лицето и да кимнеш с глава колкото е възможно по-забележимо.

Дела изпълни точно указанията на Мейсън. Адвокатът въздъхна като си придаде вид на разочарован и каза:

— Ваша светлост, предполагам че този въпрос ще изиграе решаваща роля в изграждането на моята защита — той отново погледна към Дела Стрийт, повдигна рамене и добави: — Но щом решението на съда е такова, аз се подчинявам и нямам повече въпроси.

— Съдът няма намерение да ви забрани да продължите кръстосания разпит — възрази съдията Морън, тъй като му се стори, че Мейсън му готви капан, който можеше да доведе до съдебна грешка. — Дава ви се право да зададете въпроса си под друга форма.

— Благодаря ви, Ваша светлост. В такъв случай въпросът ми е следния: мис Билан, разказвала ли сте за вашия договор с обвиняемата на мистър Ричи? Отговорете на въпроса.

— Да, в известна степен.

— Той ли ви посъветва да приемете предложението?

— Да.

— Това е всичко. Ваша светлост — каза Мейсън.

— Аз също нямам повече въпроси — каза Бъргър.

Етел Билан напусна свидетелското място и вече се насочваше към изхода на залата, когато изведнъж Бъргър скочи от мястото си и си даде вид, че в последния момент се е сетил за нещо много важно, което досега му се е изплъзвало.

— Извинете, Ваша светлост — каза той, — имам още един въпрос. Моля, съдът и защитата да ме извинят. Пропуснах нещо.

— Кажете — обърна се Бъргър към свидетелката, — не забелязахте ли у обвиняемата някакви други предмети, представляващи за съда интерес?

— Да.

— А какво именно?

— Тя притежаваше много скъпоценни камъни.

— Какво казахте? Скъпоценни камъни? — в гласа на прокурора звучеше неприкрита радост.

— Точно така.

Съдебните заседатели като един се наведоха напред и сега внимателно слушаха всеки отговор на свидетелката.