Читать «Очарователният призрак» онлайн - страница 41

Когато зрителите напуснаха съдебната зала, Мейсън се обърна към Елеонор:

— Това наистина ли е вашият револвер? — попита той.

— Да, моят е.

— А как се е оказал там?

— Господин Мейсън, давам ви честната си дума, че абсолютно нищо не помня. Взех го за лична защита. Вие знаете, че в живота на жените съществуват не един и два случая, в които трябва да се защитаваме… с една дума животът ми не беше от най-спокойните. Често ми се е налагало да пренасям скъпоценности. Всъщност самата полиция ме посъветва да нося оръжие. Този револвер е направен специално да се носи в джоб или дамска чанта.

— Това означава ли, че когато сте отпътувала на така нареченото сватбено пътешествие сте го носила със себе си? — попита Мейсън.

— Да, точно така. Той беше в мен.

— Но когато полицията ви е задържала, револверът не е бил във вас?

— Разбира се, мистър Мейсън. — отговори Елеонор и по лицето й пробяга лека усмивка. — Револверът не беше в мен. По мен нямаше почти нищо, разбирате ли? Както писаха вестниците, моята дреха е била „прозрачно одеяние, трептящо от вятъра“.

— Дяволите да ви вземат — сърдито извика Мейсън, — престанете да се шегувате! Не разбирате ли, че именно този револвер е причината да ви обвиняват в убийство? Заминала сте от своя дом с Дъглас Хепнер и сте носила оръжие. А той е убит точно с него.

— Но това е станало две седмици след нашето пътуване. А за две седмици биха могли да се случат доста неща, нали?

— Това, което е могло да се случи, засега няма никакво значение — разгорещи се Мейсън. — Разберете, него са го убили на шестнадесети с вашето оръжие и то на неколкостотин ярда от мястото, където сте се разхождала полугола. Искам да знам какво се е случило, за да мога да ви спася от смъртната присъда или от доживотния затвор. Сега разбрахте ли ме?

В това време жената-полицай направи знак на Елеонор Корбин. Елеонор стана. Бързайки да довърши своята мисъл Мейсън каза след нея:

— Искам да се надявам, че вие все пак ще се постараете утре към десет часа да си възвърнете паметта, защото в противен случай…

Когато отведоха Елеонор, Мейсън хвана Дела Стрийт под ръка, кимна на Пол Дрейк и прошепна и на двамата:

— Нека да излезем и да поговорим.

Те напуснаха залата и влязоха в стаята за свидетели. Мейсън затръшна вратата с крак и каза:

— Ето тук никой няма да ни пречи.

— Какво смяташ да правиш? — попита Дрейк. Мейсън вдигна рамене.

— Сега разбираш ли — отново попита Дрейк, — защо Бъргър е заинтересуван от съдебно дирене? Господи, Пери, няма да успееш да спечелиш това дело!

Мейсън разкопча сакото си и нервно започна да се разхожда напред-назад.

— Сега най-важното е Елеонор да ми каже цялата истина — каза той.

— Тя не казва истината, защото не може да я каже — отбеляза Дрейк. — Тя го е убила. Залагам едно срещу милион, че това е нейна работа.

— Шефе — намеси се в разговора Дела, — може би има смисъл да се хванете за това, че револверът е неин, но той може да бъде откраднат.

— Всичко това е вярно — отбеляза Мейсън. — Това е аргументът на защитата. Но вие не забелязахте ли капанът, който ми подготвя Бъргър?