Читать «Очарователният призрак» онлайн - страница 40

Ърл Стенли Гарднър

След това съдиите огледаха с мрачен вид куршума, като че ли можеха да изменят по някакъв начин показанията на експерта.

— И така — продължи своите разсъждения Хамилтън Бъргър, — вие прегледахте старателно мястото на произшествието, за да откриете оръдието на убийството.

— Да, присъствах при огледа на мястото на престъплението.

— Намерихте ли в близост оръжието?

— Не веднага.

— Кажете — тържествуващо попита Хамилтън Бъргър, — какъв прибор използвахте, за да откриете оръжието?

— Минотърсач.

— Какво успяхте да намерите?

— Намерихме няколко метални предмета, нямащи никакво отношение към това дело — стар ръждив джобен нож, отварачка за консерви, след това…

— Продължавайте — подкани го Хамилтън Бъргър, — всички тези предмети нямат отношение към делото. Какво намерихте още, което представлява интерес за нас?

— Открихме револвер, система „Смит и Уесън“, калибър 38-и, в барабана на който липсваше един патрон. Номерът на револвера е 48 809.

— Прекрасно! — възкликна Бъргър. — Извършихте ли балистична експертиза?

— Да, сър.

— Какъв е резултатът?

— Куршумът, изваден от черепа на убития, и другият, който е бил изстрелян от револвера, имат еднакви характеристики. Това беше доказано в лабораторни условия.

— Мистър Бослер, правихте ли справка за това, на кого е било продадено оръжието?

— Да, сър.

— И открихте регистрационната карта на това оръжие?

— Да, сър. Намерих я.

— Назовете името, отбелязано на тази карта.

— Елеонор Корбин.

— На документа има ли нейният подпис?

— Да, сър.

— Имате ли фотокопие на документа?

— Да, сър.

От цялото изражение на Хамилтън Бъргър се излъчваше неприкрито ликуване.

— Ваша светлост, наближава края на днешното заседание. Затова бих помолил копието от този документ да ви се представи незабавно. Все още не съм успял да докажа, че подписът, стоящ на свидетелството за продажба на оръжието, е на обвиняемата Елеонор Корбин. Но имам намерение да направя това утре с помощта на експерт-графолог. Все пак смятам, че характерът на документа не позволява да се съмняваме в истинността на подписа. Затова смятам, че копието може да се приеме и в момента като веществено доказателство.

— Нямам възражения — каза Мейсън, усмихвайки се безгрижно, с вид, който показваше, че думите на свидетеля нямат никакво значение за неговата клиентка… — Ние също настояваме регистрационната карта, по-скоро нейното копие, да бъде причислено към веществените доказателства, за да помогнем на областния прокурор и да му спестим излишните затруднения, свързани с необходимостта от доказване истинността на подписа на обвиняемата.

Бъргър остана учуден.

— Вие ще настоявате за това? — попита той.

— Разбира се. А защо не? — отговори Мейсън с любезна усмивка.

— Прекрасно — заключи съдията Морън. — Копието, предоставено от обвинението, се приема за веществено доказателство. Обявявам прекъсване на съдебното заседание до утре в десет часа.