Читать «Очарователният призрак» онлайн - страница 39

— Да, сър. Вие сте съвършено прав.

— Как смятате, докторе, аналогичен ли е разглеждания случай?

— Не, господин Мейсън. В дадения случай кръвотечението беше незначително.

— Забелязахте ли петното кръв на земята до главата на убития?

— Да, сър. Забелязах следи от кръв, но петното беше незначително.

— А вътрешно?

— Имаше и вътрешен кръвоизлив, но той едва ли може да се нарече силен.

— По такъв начин, във връзка с отсъствието на силно кръвотечение сте направил извода, че смъртта е настъпила мигновено, нали?

— Не само във връзка с това, но и изхождайки от разположението на раната и силното увреждане на мозъчната тъкан.

— Случвало ли се е да видите подобни рани със същата степен на увреждане и наличието на значителен кръвоизлив, когато пострадалият живее още известно време, намирайки се в безсъзнание? — попита Мейсън.

— Да, сър.

— А сега, докторе, кажете дали не ви е хрумвала мисълта, че човек може да бъде убит на друго място, а после неговото тяло да бъде пренесено там, където трябва да бъде открито от полицията?

— Да, сър, мислил съм за това.

— И вие отричате подобна възможност?

— Да, отричам. Но това е само мое мнение.

— Мога ли да помоля да обосновете това свое мнение?

— Изхождам от вида и размерите на раната, степента на увреждане на мозъка, типа на кръвоизлива, от разположението на петната кръв на земята, от липсата на засъхнала кръв, разположението на тялото… и така нататък.

Мейсън каза:

— Докторе, да смятам ли, че някой е застанал зад гърба на жертвата и е стрелял в тила му с револвер, след което мигновено или почти мигновено е настъпила смъртта?

— Точно така. С изключение на едно обстоятелство.

— Слушам ви.

— Възможно е пострадалият да се е намирал в момента на смъртта в седящо положение. Предполагам, че е било точно така. Съдейки по положението, в което тялото е намерено, склонен съм да мисля, че човекът е седял на тревата с подгънати под себе си нозе. С лявата си ръка той се е опирал на земята. В този случай като се отчете, че каналът, направен от куршума в тъканта, не е ориентиран отгоре надолу, може да се предположи, че стрелящият също е седял на земята, някъде зад него. Може би се е навел или е бил на колене, но така или иначе дулото на револвера се е намирало на една плоскост с главата на жертвата.

— Благодаря ви — завърши разпита Мейсън. — Това е всичко, доктор Оберон.

— Нямам повече въпроси — каза Хамилтън Бъргър. — А сега моля да поканите за даване на показания Мартон Бослер.

Мейсън внимателно наблюдаваше Хамилтън Бъргър и забеляза, че областният прокурор през цялото време поглежда часовника си, като че ли се стараеше да следва предварително определен график за водене на делото.

Мартон Бослер беше експерт по балистика. Той заяви, че е присъствал на аутопсията и е бил свидетел как доктор Оберон е извадил от областта на черепа фаталния куршум. След това той предал куршума на него — специалиста по балистика.

След четвърт час, време, в което Хамилтън Бъргър умело го засипваше с въпроси, Мартон Бослер потвърди, че представения му за изследване куршум, е бил изстрелян от револвер, калибър 38-и, система „Смит и Уесън“. Куршумът, заедно с набор от снимки беше представен като веществено доказателство.