Читать «Очарователният призрак» онлайн - страница 43

— Какво има? — попита Дрейк.

— Ето го ключът! — възбудено каза Мейсън. — Пералнята! Да вървим, Пол!

— Къде?

— При следователя. Нали ни поканиха да разгледаме вещите на покойния, които са намерени у него в момента на смъртта. Да отидем да видим дали дрехите му имат знак от пералнята, която е използвал. Той едва ли си е прал дрехите сам вкъщи.

— Добре — съгласи се Дрейк. — Може би ще намерим нещо, въпреки че… Дявол да го вземе, ако върху дрехите имаше някакви печати от пералня, полицията отдавна би надушила това.

— Все пак искам да погледна вещите, преди да ми ги представят в съда — каза Мейсън. — Представи си за момент, че моята клиентка казва истината. Представи си, че тя действително не може да си спомни какво е станало. Представи си, че това убийство е инсценирано и тя не може…

— Обзалагам се, Пери, — възрази Дрейк. — Нали са я преглеждали психиатри и всички в един глас са заявили, че тя симулира. И в момента, в който я извикат в свидетелската ложа, и каже, че нищо не помни, ще я подложат на кръстосан разпит и тя ще се разкисне като варен зелев лист. А в това време прокурорът ще хвърли в атака рота психиатри и те ще докажат, че тя лъже.

— Е добре, — съгласи се Мейсън, — ако тя наистина лъже, аз ще се постарая да не допусна да я извикат като свидетел. Но преди това съм длъжен да докажа сам на себе си, че тя лъже. Пол, имаш ли в кантората лампа с ултравиолетови лъчи?

— Имам малка и дори с два типа филтри, които…

— Чудесно — прекъсна го Мейсън. — Донеси я. Сега в много от пералните изписват номерата върху дрехите с флуоресцентни мастила. Това може да ни даде ключ към загадката. Впрочем за ключовете. Мисля, че бяха четири. Знаеш ли дали полицията е намерила ключалките за тези ключове?

— Единият от тях е от апартамента му. За другите не знам.

— Добре — каза Мейсън. — Вземи със себе си и восък. Аз ще отвлека вниманието на полицая, а ти се постарай да направиш отпечатъци от ключовете.

— Нужни са ти дубликати? — попита Дрейк и в гласа му се промъкнаха нотки на съмнение.

— Какво? Да не би законът да го забранява?

— Откъде да знам, Пери. Ти знаеш по-добре.

— Тогава прави това, което ти казвам. Необходими ми са дубликати от всички ключове. Трябва да работим. Ще търсим това, което е против нас.

ГЛАВА 11

Умореният сътрудник от отдела на съдебния следовател каза:

— Ще трябва да извикам или областния прокурор, или някой от полицията.

— Днес в съда беше обявено, че ни е разрешено да огледаме вещите на Дъглас Хепнер — отговори Мейсън.

— О, тогава всичко е наред — съгласи се служителят. — Нямам причини да ви отказвам. Моля, следвайте ме.

Те преминаха през дълъг коридор и влязоха в стая с множество шкафове с номерирани чекмеджета, наредени покрай стените.

— Моля. Ето ги дрехите.

— В джобовете на покойния са намерени някакви дреболии — каза Мейсън — химикалка, бележник и други подобни…

— Всичко е тук — служителят отключи друго чекмедже, извади намерените предмети и ги сложи върху масата. — Ето такава ми е работата. Трябва да знам наизуст кое къде е сложено.