Читать «Очарователният призрак» онлайн - страница 38

Ърл Стенли Гарднър

— А шофьорската книжка? Нещо особено има ли в нея? — попита Мейсън.

— Тя се намираше в бележника.

— Ако съдът не възразява — каза Мейсън, бих искал незабавно да причисля тези вещи към веществените доказателства на защитата.

— Ваша светлост — обърна се към съдията Хамилтън Бъргър, — предполагам, че съдът не възразява, ако продължим работата, въпреки опитите за забавяне от страна на защитата. Не мисля, че трябва да се отвличаме по всеки дребен повод.

— Имам право да помоля свидетеля да представи тези предмети на съда — каза Мейсън.

— Успокойте се! Успокойте се, господа — намеси се съдията Морън. — Тези предмети могат да бъдат представени в съда и да бъдат регистрирани в качеството си на веществени доказателства на защитата. В този момент те могат да служат само за разпознаване и защитата може да зададе на свидетеля въпроси за всеки от споменатите вече предмети.

— Благодаря — каза Мейсън и добави: — Защитата би искала да се запознае със снимките от аутопсията.

— Аз разполагам с комплект снимки специално за защитата — каза Хамилтън Бъргър, подавайки ги с жест, предназначен да създаде у съдебните заседатели впечатление за пълна готовност за съдействие на делото.

— Много съм ви благодарен — каза Мейсън. — Нямам повече въпроси.

В свидетелската ложа беше извикан доктор Юлиус Оберон — съдебен патолог и следствен експерт. Той каза, че е извършил аутопсия на трупа и е извадил от областта на черепа куршум 38-ми калибър, а също така потвърди, че попадането на куршума в тилната част е предизвикало мигновена смърт. Той показа разположението на отвора, характеризира в общи черти степента на поражение на мозъка, като прибави, че други телесни увреждания, които могат да предизвикат смърт е нямало и че по негово мнение смъртта е настъпила часове преди аутопсията.

— Можете да задавате въпроси — обърна се прокурорът към Мейсън.

Той внимателно погледна към доктор Оберон, който в момента се настаняваше по-удобно в свидетелското кресло и зададе своя първи въпрос.

— Вие заявихте, че смъртта е настъпила мигновено?

— Да, сър.

— Какви са основанията за това ваше твърдение?

— За това съдя по характера на раната, а също така и по степента на увреждане на тъканта на мозъка.

— Кажете, може ли подобна рана да доведе до мигновена и пълна загуба на съзнанието?

— Разбира се.

— Но не довежда мигновено до смърт.

— Какво имате предвид?

— Нима, доктор Оберон, не са ви известни случаи, когато от рана в главата се получава силно кръвотечение? С други думи често ли във вашата практика сте се сблъсквал със случаи на увреждане на мозъчната тъкан, в резултат на което е имало силен кръвоизлив?

— Да, разбира се. Имал съм няколко случая на подобни кръвоизливи.

— Какво предизвиква кръвоизлива, докторе?

— Как какво? Просто кръвта се разлива по тялото през разкъсаните стени на кръвоносните съдове.

— Означава ли това, че кръвта изтича в резултат на работата на сърцето?

— Естествено.

— Следователно в случаите, когато човек се намира в състояние на безсъзнание, неговото тяло живее още известно време, а сърцето продължава да работи като пълни кръвоносните съдове с кръв?