Читать «Очарователният призрак» онлайн - страница 36

Хамилтън Бъргър, областният прокурор, възбуден, предвкусвайки своя триумф, откри съдебното заседание. Той описа същността на ситуацията само с няколко изречения:

— И така, господа съдебни заседатели, ние изяснихме, че покойният Дъглас Хепнер е бил убит с изстрел в главата от револвер, принадлежащ на обвиняемата. Същата съвсем умишлено се представя за умствено непълноценна. Тоест тя твърди, че се намира в състояние на амнезия, но ние смятаме, че това е синтетична амнезия или казано разбираемо — това е предварително обмислен начин на поведение с цел да защити себе си от уличаващите я факти и въпроси. Психолозите оцениха нейните действия като чиста симулация.

— Момент, Ваша светлост — намеси се Мейсън. — Не бих искал да прекъсвам речта на областния прокурор, но защитата е принудена да отхвърли заявлението на който и да е психиатър, опитващ се да представи себе си за човек, който чете мисли. Психиатрията като наука все още не е напреднала толкова, че всеки неин представител да може да заяви…

— Съгласен съм, дами и господа — прекъсна го Бъргър, придавайки на гласа си ласкави нотки. — Оттеглям всички свои изявления относно свидетелствата на психиатрите. Ние ще поканим в съда като свидетели психиатри, прегледали обвиняемата. Ще можем да проверим тяхната компетентност и ще помолим да отговорят на въпросите на обвинението. Ще дадем възможност и на защитата да зададе своите въпроси, а след това ще предоставим на съда правото да прецени истинността на техните отговори. Засега оттеглям всички свои изявления, които направих във връзка с показанията на психиатрите.

И така, дами и господа, това е в общи черти картината на делото, представено ви за разглеждане. Тъй като някои свидетелски показания биха могли да си противоречат и поради това, че искаме да съдействаме за изясняването на истината, в настоящия момент аз нямам намерение да влизам в подробностите на делото.

Хамилтън Бъргър се възползва от вмешателството на Пери Мейсън и сметна за по-удобно да не продължава със своите широкомащабни обобщения. Той се извини пред членовете на журито и седна.

Мейсън се обърна към Пол Дрейк и прошепна:

— Забележи, Пол, той заяви, че куршумът е бил изстрелян от револвера на обвиняемата.

В това време съдията Морън стана и се обърна към Мейсън:

— Защитата не желае ли да направи някакво изявление?

— Не, Ваша светлост — отговори Мейсън. — Ще се възползвам от правото си на изявление по-късно. Възможно е и въобще да се откажа от него. Но предполагам, че журито напълно осъзнава възложената на обвинението отговорност, свързана с безусловно доказване вината на обвиняемата. Ако обвинението не може да направи това, защитата несъмнено ще се възползва от случая и няма да представи никакви доказателства.

— Това какво е? Встъпително изявление ли е? — попита Бъргър.

— Не — отговори Мейсън, — това изявление е за членовете на съда.

— Това означава ли, че защитата няма намерение да представи доказателства?

— Във всеки случай дотогава, докато вие не представите сериозни улики. В противен случай законът предполага невинност на обвиняемата.