Читать «Очарователният призрак» онлайн - страница 35

ГЛАВА 10

Пери Мейсън огледа препълнената зала, където всеки момент щеше да започне съдебното заседание, като обмисляше своите по-нататъшни действия.

Зад него седеше Елеонор, неговата клиентка, официално регистрирана като Корбин, а неофициално известна като Елеонор Хепнер. На първия ред бяха баща й и Олга с мъжа си. Напрегнатото внимание, с което Олга следеше всичко, което ставаше в залата, създаваше впечатление за човек, търсещ изгода и от най-дребните неща. В сравнение със своята жена Бил Джордън едва ли беше в състояние да създаде за себе си добро впечатление в очите на околните. Той беше твърде млад за пенсионер, а лицето му, загоряло от продължителното пребиваване на игрищата за голф, говореше за това, че едва ли му се налага да се труди много за прехраната си.

Но това бяха единствените хора, на които Мейсън можеше да разчита, за да отрази или в краен случай да отслаби удара, който се готвеше да му нанесе областният прокурор. Засега Мейсън не знаеше с какви козове разполага той.

Разпитът на свидетелите, проведен в присъствието на членовете на съда, върху който се градеше обвинението, показа че клиентката му, Елеонор Корбин, е била в приятелски отношения с Дъглас Хепнер, че от дома си тя е заминала с него, че е изпратила телеграма от Юма, в която съобщава, че е сключила с Хепнер брак и че две седмици след това е намерено тялото на Хепнер с изстрел в тила от револвер, калибър 38. И още — клиентката му е притежавала подобно оръжие, а също така, че именно тя е съобщила на Етел Билан за това, че Дъглас Хепнер е неин приятел, а Сюзън Гренджър не казва истината. След това беше съобщено за едно изказване на Елеонор Корбин, че би убила Хепнер, ако той посмее да я изостави и беше съобщено, че точно по това време револверът е бил у нея. Стана известно, че неговата клиентка е живеела в един апартамент с Етел Билан, който е съседен с този на Сюзън Гренджър — младата жена, привлякла вниманието на Дъглас Хепнер.

Тези факти създаваха цяла мрежа от косвени улики, напълно достатъчни, за да се даде ход на делото пред „голямото жури“. Но фактите едва ли биха били достатъчни за произнасяне на присъдата. Точно затова Мейсън беше уверен, че Хамилтън Бъргър несъмнено държи в резерв улика, която може да реши изхода на делото. До този момент нито Пери Мейсън, нито хората на Дрейк бяха успели да изяснят каква е тази улика. По този начин Пери Мейсън за първи път в своята практика се оказа обезоръжен. Той не знаеше същността на обвинението, предявено към неговата клиентка, не знаеше за уликата, която прокурорът имаше намерение да изнесе пред съда, не знаеше цялата истина за това, какво наистина се е случило с Елеонор Корбин. Той се намираше в положение, в което трябваше да разчита само на своите сили и наблюдателност, на умението си да води кръстосан разпит, с помощта на който да се добере до нужните му факти дори и от враждебно настроени свидетели.