Читать «Роден в грях» онлайн - страница 7

— Същото важи и за теб — каза Син и думите му успяха да укротят смеха на Хенри. Той замълча и започна да се разхожда пред Син.

Изражението на лицето му говореше, че мисли за нещо от миналото. Когато проговори, гласът на краля бе пропит с носталгия.

— Спомням си добре нощта, когато притисна камата към гърлото ми. Помниш ли какво ми каза тогава?

— Да, предложих ти верността си в замяна на свободата ми.

— Така е, направи го. И сега се нуждая от лоялността ти. Филип е по петите ми и се опитва да измъкне от властта ми Нормандия и Аквитания. Синовете ми хленчат за собствените си парчета от властта, а сега този шотландски клан нападна няколкото англичанина, които охраняват северната граница. Не мога да си позволя да бъда атакуван от всички страни. А глутница гладни кучета може да повали на земята дори разярен бик. Уморен съм от всичко това. Имам нужда от мир, преди да ме убият. Ще ми помогнеш ли?

Вътрешно Син се сви, когато чу четирите думи, които никога не би бил в състояние да отхвърли. Проклета да е черната му душа. Все още имаше парченце от съвестта, което не бе разрушено и Хенри го знаеше.

Глухо ръмжене се зароди в гърлото на Син. Със сигурност имаше начин да се изплъзне от тази ужасна ситуация. Със сигурност той…

Почти се усмихна, когато бе осенен от внезапна мисъл. Беше перфектна и хитра, също като него.

— Ще се оженя за момичето, но само ако намериш свещеник, който да благослови брака ни.

Лицето на краля пребледня. Син се усмихна зловещо. През последните девет години бе отлъчен от църквата пет пъти. Последният път самият папа го анатемоса, забраната бе толкова тежка, че му отреждаше пържене във вечността, редом със самия дявол. Папата определи Син като личен любимец на Сатаната измежду потомството му.

Хенри никога не би могъл да открие свещеник, който би посмял да позволи на Син да участва в тайнство.

— Мислиш, че си ме пипнал? — попита Хенри.

— Нищо подобно. Както каза, аз познавам шотландците и знам, че няма да приемат нищо по-малко от църковен брак. Просто ти представям условията на съюза ни.

— Много добре тогава. Приемам условията ти и държа да ги спазваш.

Глава 2

— Кали, ще избягаме ли този път?

Каледония от клана Макнийли дръпна малкия си брат, за да спре в тесния коридор, през който щяха да избягат от замъка на крал Хенри.

Тя коленичи пред дребничката му фигура и прошепна:

— Ако запазиш думите за себе си, може и да успеем.

Кали се усмихна, за да смекчи укорителния си отговор и приглади кафявата фригийска шапка^[4] върху малката му глава. Лицето му все още притежаваше бебешка закръгленост и светлите, доверчиви сини очи на прохождащо дете, каквото бе доскоро.

— Сега, помни, ние сме английски слуги, което означава, че ако проговориш, те със сигурност ще разберат, че сме шотландци.

Детето кимна.

Кали прибра оранжево-червените къдрици на Джейми под шапката му. Косата му беше със същия нюанс като нейния, но с това се изчерпваха приликите помежду им, защото Кали приличаше на скъпата си покойна майка, а Джейми приличаше на собствената си майка Морна.