Читать «Роден в грях» онлайн - страница 5
Кинли Макгрегър
— Доведете лекаря — нареди Хенри на своя капитан. — И донесете храна и вино за момчето.
Син изглеждаше шокиран от заповедта. Част от него все още очакваше кралят да го обеси. Или поне да го пребие. Само за това го биваше. Боят и убиването.
— Момче, не изглеждай толкова изненадан — каза Хенри. — Утре, ние ще те изпратим у дома.
Дом. Неясната, неуловима мечта, символизираща тази дума, бе преследвала Син през целия му живот. Дом, където ще бъде добре дошъл и хора, които ще го приемат.
Баща му го беше прогонил от Шотландия, където никой никога не го искаше, а в Утремер сарацините го налагаха и плюеха върху него, но може би този път, когато пристигнеше в Англия, хората там щяха да го приемат.
Може би този път щеше да открие дома, за който жадуваше. Да, в Англия щеше да намери покой.
Глава 1
— По–скоро бих се кастрирал сам, докато съм пиян, с тъп нож. — Син говореше бавно, смъртоносно, наблягайки на всяка дума.
Крал Хенри II стоеше на няколко крачки от него без защитата на личната си охрана или друг придворен. Двамата бяха сами в тройната зала и без съмнение всеки друг мъж би се поклонил пред своя крал. Но Син никога не бе коленичил през живота си, и Хенри не очакваше да го направи сега.
Лицето на краля доби студен израз.
— Бих могъл да ти заповядам.
Син повдигна арогантно вежди и попита:
— Тогава защо не го направиш?
Хенри се усмихна на въпроса, напрежението в тялото му отслабна и той се приближи до Син.
Приятелството им бе изковано преди години, в тъмнината на нощта, когато върхът на острието му бе притиснато дълбоко в гърлото на краля. Син бе пощадил живота му и от онзи ден Хенри ценеше единствения човек, който не изпитваше страхопочитание към силата и властта му.
Син не се подчиняваше на никого, бил той крал, папа, султан или просяк. И нямаше нищо в живота си, пред което благоговееше. Нищо не го контролираше или вълнуваше. Беше абсолютно сам.
И предпочиташе да живее по този начин.
— Син, не спечелих този трон, защото съм глупак. Заповядам ли ти, знам точно как ще постъпиш. Ще ми обърнеш гръб и ще се насочиш право към вратата.
Хенри изглеждаше искрен.
— Кълна се, ти си единственият жив човек, когото не съм искал да превърна в свой враг. Ето защо те моля като приятел.
— Проклет да си.
Хенри се засмя.
— Ако съм прокълнат, то със сигурност е за далеч по-сериозни деяния от това — смехът изчезна от лицето на краля и той се втренчи право в очите на Син. — Сега, като приятел те питам отново. Ще се ожениш ли за шотландка?
Син не отговори. Стисна зъби толкова силно, че на бузата му яростно затрептя нервен тик.
— Хайде, Син — продължи Хенри с почти умолителна нотка в гласа си. — Имам нужда от теб в тази ситуация. Познаваш шотландците. Ти си един от тях.
— Аз не съм шотландец — изръмжа Син. — Нито сега, нито никога.
Хенри пренебрегна отричането му.
— Знаеш как разсъждават, говориш езика им. Единствено ти си способен. Ако изпратя някой друг, несъмнено тези диваци ще прережат гърлото му и ще ми изпратят обратно главата му.
