Читать «Роден в грях» онлайн - страница 6

— И си мислиш, че няма да го направят с мен?

Хенри се засмя.

— Съмнявам се, че дори архангел Михаил ще успее да пререже гърлото ти, освен ако ти не си съгласен с него.

По-верни думи никога не са били изричани. И все пак, тази похвала не накара Син да се почувства по-добре. Последното нещо на света, което желаеше, е да се забърква с шотландци. Мразеше всичко свързано с Шотландия и хората й, и по-скоро щеше да изгние от чума, отколкото кракът му отново да стъпи там.

— Обещавам ти голяма награда — каза Хенри.

— Нямам нужда от парите или наградите ти.

— Знам — кимна кралят. — Ето защо ти имам такова доверие. Ти си единственият човек, който не може да бъде подкупен. Също така си мъж на честта и знам, че никога няма да изоставиш приятел, който се нуждае от теб.

Син срещна погледа му, без да трепне.

— Хенри, като приятел те умолявам да не искаш това от мен.

— Иска ми се да не се налагаше. Не се наслаждавам на мисълта, че единственият ми съюзник ще е толкова далеч от мен. Но се нуждая от мъж, на когото мога да вярвам, човек който познава сърцето на шотландския народ и е в състояние да го управлява. Единственият друг мъж, който може да разреши проблема е брат ти Брейдън. Тъй като той вече е женен…

Син стисна зъби. Радваше се да види брат си женен, но колко желаеше да бе останал ерген още малко. Брейдън беше този, който знаеше как да задоволи една жена.

Син познаваше войната. Неговият дом беше бойното поле, а в живота си се доверяваше само на три неща, които знаеше, че няма да го предадат — мечът му, щитът и конят му. И дори не беше съвсем сигурен за коня.

Не знаеше нищо за жените и деликатността им и не желаеше това да се променя.

— Ако е някаква утеха за теб — продължи Хенри, — тя е привлекателно момиче. Няма да ти бъде трудно да й направиш дете.

Син присви очи. Мисълта за зачеване на дете го стресна особено когато единствената цел за създаването му е предаването на земи и титли, които не означаваха нищо за него.

— Хенри, аз не съм жребец.

— Слуховете в двора говорят друго. Чувал съм, че си доста…

— Тази жена знае ли какво си планирал? — прекъсна го Син. Не му харесваше да обсъжда нещо лично. И най-вече с Хенри.

— Разбира се, че не — тя не знае нищо за теб. Това не я касае. Тя е моя заложница и ще направи каквото й заповядам или ще бъде екзекутирана.

Син прокара ръка през лицето си. Не се съмняваше, че кралят би го сторил. И знаеше кой ще трябва да изпълни заповедта.

— Хенри, знаеш моето мнение за брака.

— Да, така е. Но ако трябва да съм честен, истински желая да те видя женен. Ценя службата ти, но съм загрижен, че няма нищо в живота ти, което ти да цениш. Давам ти земи, титли, богатство, а ти се отнасяш с презрение към тях, сякаш са отрова. През всички години, в които те познавам, живееш с единия крак в гроба.

— И вярваш, че една съпруга ще ме върне обратно.

— Да.

— Ще ти го припомня следващия път, когато се оплакваш от Елинор — изсумтя Син.

Хенри се засмя силно, почти задавяйки се.

— Ако друг беше на твое място, щеше да изгуби живота си за проявената дързост.