Читать «Роден в грях» онлайн - страница 9

— Простете ми, милорд.

Едва тогава се осмели да го огледа.

Кали беше висока и очите й бяха на едно ниво с тези на повечето мъже. Но там, където очакваше да види главата му, намери само широки, мускулести рамене, обвити в мрак.

Сърцето й заби учестено. Тези тук наистина бяха широки.

Кали се намръщи при вида на черните му дрехи. Никога преди не беше виждала мъж облечен изцяло в черно, с изключение на онези, които служеха на църквата. А този мъж със сигурност не беше свещеник.

Качулката и плащът му бяха по-черни от катран и върху тях липсваха отличителни знаци. Много странно.

Опита се да направи крачка назад, но тясното пространство и Джейми, който стоеше на стъпалото зад нея, й попречиха.

Кали се почувства в капан от всички страни, притисната от мощното присъствие на рицаря, което сякаш проникваше до самата й същност. Това беше опасен, смъртоносен човек. Можеше да го усети с всеки инстинкт, който притежаваше.

Осмели се да погледне нагоре към загорелия му, силен врат, белязан с дълбок белег, след това към красивото му лице, за да надникне в очите на самия дявол. Тези среднощно черни очи горяха, изпълнени с интелигентност и устрем. Изгаряха я със зловеща светлина, която я накара да потрепери.

Кали преглътна.

Никога не беше срещала такъв мъж. Без съмнение притежаваше най-красивото лице и фигура, които бе виждала. Чертите му бяха изразени и изваяни, челюстта силна и съвършена, покрита с едва набола брада.

Косата му бе черна като дрехите и падаше свободно по раменете му, също като на шотландските й събратя. Когато се вгледа в него не видя почти никакви недостатъци върху лицето му, освен едва забележимия белег над лявата му вежда. Но онова, което я държеше в плен, бяха черните му очи. Тези смъртоносни очи, толкова тъмни, че не можеше да види зениците му и това я ужасяваше. Бяха студени и празни. И по-лошото — присвити към нея, изучавайки я с твърде голям интерес.

Спомни си, че е облечена като прислужница и че мъжът пред нея очевидно е лорд, затова реши, че бързото отстъпление е най-добрият изход. Поклони се на мъжа, сграбчи ръката на Джейми, затича се надолу по последните останали стъпала и излезе през вратата.

Син се намръщи при рязкото трясване на вратата. Имаше нещо много странно в случилото се преди малко. Но нямаше общо със силното, неочаквано желание, което го връхлетя в момента, когато тези зелени очи срещнаха погледа му.

Не, инстинктите му се бяха усъвършенствали с годините, прекарани в обучение и се опитваха да му кажат нещо.

Но всичко, за което можеше да мисли, бяха устните на жената, извити като лъка на Купидон и странното разочарование, което изпита, защото не разбра какъв е цветът на косата й.

Всъщност, светлосиният воал не бе скрил зеленото на очите й или свежестта на целунатата от слънцето кожа на лицето й.

Тази жена беше изкусителна. Завладяваща и освежаващо висока.

Висок повече от метър и осемдесет, той рядко бе срещал жена, която да е толкова близо до собствената му височина. Въпреки че бе твърде слаба за вкуса му, гърдите й бяха достатъчно пълни, за да задоволят дори похотливия му брат Брейдън.