Читать «Самотни пясъци» онлайн - страница 8

По-скоро като върбова клонка, уточни той и се изчерви.

Тя му се усмихна; зеленикавите й очи на русалка се стоплиха, а на бузите й се появиха трапчинки. Без сама да знае защо, гледката на привлекателен и здрав мъж, който мие пода, я развесели.

— Как мина денят, Етан?

— Добре. — Старателно бършеше пода. Беше акуратен човек. Накрая отиде да изплакне и кофата, и парцала на мивката. — Продадох доста раци на баща ти.

Щом той спомена баща й, усмивката й помръкна. Когато тя забременя с Обри и се омъжи за Джак Кейси; мъжа, когото баща й нарече „онзи мазен нехранимайко от северната част на щата“, двамата се отчуждиха.

Баща й се оказа прав по отношение на Джак. Мъжът й я заряза месец преди Обри да се роди. И отнесе спестяванията й, колата й и огромна част от самоуважението й.

Но успя да го преживее, напомни си Грейс. И продължаваше да се справя. И ще продължи да се справя, без да иска и цент от родителите си; дори ако се наложи да умре от работа, за да го докаже.

Чу отново Обри да се смее със звучния си детски смях и огорчението й се изпари. Имаше всичко, което е значимо: къдрокосото ангелче с грейнали очи в съседната стая го олицетворяваше.

— Ще ви приготвя нещо за вечеря, преди да тръгна.

Етан се извърна и отново я погледна. Лекият загар й отиваше; сгряваше кожата й. Издълженото й лице подхождаше на стройното й тяло; брадичката обаче подсказваше известна упоритост. Ако един мъж я погледне, ще види слаба, привлекателна блондинка с хубаво тяло и лице, което те кара да не бързаш да отместиш поглед. Но ще забележи и сенките под огромните зелени очи и умората около меките устни.

— Няма нужда, Грейс. Иди да си починеш. Нали довечера си на работа „При Снидли“?

— Имам време… А и обещах на Сет Ламята.

Раздвижи се неловко, понеже Етан продължаваше да я гледа втренчено. Отдавна се беше примирила, че настойчивото му взиране кара кръвта й да кипва. Е, още един от малкото й житейски проблеми, примирено си помисли.

— Какво има?

Прокара ръка по бузата, защото предположи, че се е изцапала.

— Нищо. Е, щом искаш да сготвиш, ще трябва да ни помогнеш и да го изядем.

— С удоволствие. — Отпусна се и понечи да вземе кофата и парцала от него, за да ги прибере. — Обри обожава да стои с теб и Сет. Защо не отидеш при тях? Имам още малко пране и ще приготвя вечерята.

— Ще ти помогна.

— В никакъв случай. — И в това отношение проявяваше характерната си гордост. Плащаха й, за да свърши работата. Цялата работа. — Иди при децата в предната стая. И не забравяй да попиташ Сет за контролното по математика, което са им върнали днес.

— Как се е представил?

— Пак е получил шестица.

Тя намигна и отпрати Етан. Сет е такъв умник, помисли си, тръгнала за мокрото помещение до кухнята. Ако и тя боравеше така добре с цифрите, нямаше да прекара гимназиалното си обучение в безполезни мечти.