Читать «Сюзън Елизабет Филипс» онлайн - страница 62

Хийт махна великодушно с ръка.

— Не ми обръщайте внимание. Аз просто ще стоя и ще наблюдавам.

Анабел го стрела с раздразнен поглед. Чампиън се подсмихна невъзмутимо и се оттегли към близкия диван, откъдето се разкриваше прекрасна гледка към прилепналата й бяла тениска. Погледът му се плъзна по стройните й бедра до пръстите на краката, чиито нокти бяха лакирани в блестящ червено-лилав лак с бели точки. Пебълс определено имаше собствен стил.

Тя отново насочи вниманието си към възрастния посетител.

— Не се измъквам — заяви разпалено. — Госпожа Валерио е прекрасна жена и двамата имате много общи неща.

— Тя е твърде стара — не отстъпваше мъжът. — «Удовлетворението е гарантирано», спомняш ли си? Това пише в договора, а племенникът ми е адвокат.

— Вече го споменахте.

— При това много добър. Завършил е най-престижния юридически институт.

Застрашителният блясък в очите на Анабел не вещаеше нищо добро за бедния господин Броницки.

— По-престижен от «Харвард»? — попита тя тържествуващо. — Защото точно там се е дипломирал господин Чампиън, а той е моят адвокат — нанесе съкрушителният си удар младата жена. Хийт повдигна вежди. Старецът се вторачи недоверчиво в него, а лицето на Анабел се озари от доволната усмивка на котка, докопала паничката със сметана. — Господин Броницки, това е Хийт Чампиън, познат още като Питона, но не се притеснявайте. Той никога не изпраща в затвора възрастни хора. Хийт, господин Броницки е един от бившите клиенти на баба ми.

— Аха.

Старецът примигна сащисано, но бързо се съвзе.

— Ако наистина сте й адвокат, тогава по-добре й обяснете как се спазва договор.

Тя отново настръхна.

— Господин Броницки е останал с впечатлението, че договорът, който е подписал с баба ми през 1989, все още е в сила и аз трябва да го изпълня.

— Там пише: «Удовлетворението гарантирано» — настоя възмутено възрастният клиент. — А аз не бях удовлетворен.

— Но вие с госпожа Броницки бяхте женени петнайсет години! — избухна Анабел. — Така че според мен вашите двеста долара са напълно изплатени.

— Казах ти. Тя откачи и после умря. Така че сега искам друга.

Спортният агент не можеше да реши кое е по-забавно — рунтавите вежди на стареца, които се извиваха като гъсеници, или недоволно стърчащите червени кичури от главата на сватовницата.

— Това тук да не е супермаркет! — Тя се извъртя рязко към Хийт. — Обясни му.

Е, добре. Всичко хубаво има своя край. Чампиън превключи на адвокатска вълна.

— Господин Броницки, очевидно вашият договор е бил сключен с бабата на госпожица Грейнджър. И след като първоначалните условия са били изпълнени, опасявам се, че нямате основания за възражения.

— Какво искате да кажете с това, че нямам основания? Имам основания, и още как!

Веждите му подскочиха заплашително нагоре и той започна да обсипва Анабел с възражения и претенции, които нямаха нищо общо с нея. И колкото повече дуднеше, толкова по-мрачен ставаше Хийт. Не разрешаваше на никого, освен на самия себе си, да я заплашва.

— Достатъчно! — отсече той накрая. Старикът явно разбра, че мъжът насреща му не се шегува, защото млъкна насред изречението. Чампиън пристъпи по-близо и застана между Броницки и младата жена. — Ако смятате, че можете да заведете дело, поговорете с племенника си. И междувременно го помолете да ви осветли какво предвижда законът за тези, които преследват и тормозят хората.