Читать «Сюзън Елизабет Филипс» онлайн - страница 52

— Какво те води в Тампа? — попита той, макар предварително да знаеше отговора.

— Във всеки случай, не и времето. Днес се очаква там да е 34 градуса.

— Нима?

Хийт не обръщаше внимание на времето, освен ако не влияеше върху резултата от някой мач.

Тя го дари с най-очарователната си усмивка. Можеше и да има ефект, ако той не използваше такава точно със същата цел.

— След снощното ти обаждане реших, че трябва да определим докъде сме стигнали и да обмислим какво да променим, ако е нужно. Обещавам, че няма да ти надувам главата през целия полет. Нищо не е по-досадно, отколкото да си приклещен в самолет с някой, който не желае да млъкне.

Ако се налагаше да се озове затворен в самолет с една от сватовниците си, предпочиташе да е Тинкърбел. Поне нея можеше да я сплаши и да я накара да го остави на мира. Появата на Порша тази сутрин нямаше нищо общо с внезапно желание да посети Тампа. Миналата вечер й бе обяснил по телефона новото им споразумение и когато затвори, тя все още бе в шок. Очевидно вече се бе съвзела.

Преди да излетят, Порша се задоволи с неангажиращ разговор, но когато стюардесите започнаха да сервират закуската, премина към действие.

— Мелани те е харесала, дори много. Струва ми се, че се е влюбила от пръв поглед.

— Надявам се да не е. Тя е мила жена, но помежду ни няма много общи неща.

— Били сте заедно само двайсет минути. — Тя го удостои със съчувствената усмивка, неговата запазена марка за по-трудни клиенти. — Разбирам, че си много зает, но малкото време, което си отпуснал за една среща, създава проблеми. Аз се занимавам с този бизнес достатъчно дълго, за да зная кога двама души трябва да си дадат втори шанс. И смятам, че вие с Мелани го заслужавате.

— Съжалявам, но няма да стане.

Челото й остана гладко, а изражението — сдържано.

— Така няма да се получи. — Тя завъртя кофичката с плодово кисело мляко върху подноса. — Никога не се опитвам да съсипя конкуренцията, особено толкова нищожна като «Брачна агенция Мирна». Твърде много прилича на тормоз. Но…

— «Идеалната половинка».

— Какво?

— Тя го нарича «Идеалната половинка», а не «Брачна агенция Мирна».

Хийт не можеше да си обясни защо трябваше да уточнява това, но някак си му се стори важно.

— Мъдро решение — отвърна Порша със снизходителна нотка. — Но нека ти кажа нещо. Мразя, когато някои хора си въобразяват, че щом си отпечатат визитни картички, автоматично се превръщат в брачни агенти. Но самият ти си спортен агент и отлично разбираш какво искам да кажа.

Едно на нула за нея. Анабел нямаше никакъв опит, а само ентусиазъм.

Порша отмести настрани подноса с почти недокоснатата си закуска. Беше отхапала само крайчеца от парчето сочен пъпеш.

— Има ли нещо, което моята агенция не осигурява и което те е накарало да показваш кандидатките, изпратени от мен, на външен човек? Ще излъжа, ако кажа, че ни най-малко не се чувствам заплашена, особено след като ти предложих да присъствам на първите срещи.