Читать «Сюзън Елизабет Филипс» онлайн - страница 50

Отдавна не му се бе случвало да изпитва удоволствие, докато наблюдава жена да се храни, но Анабел знаеше как да оцени добрата храна. Присвила блажено очи, тя лапна поредната гъба. С края на езика си облиза ловко капката сос от горната си устна. Погледът му се плъзна надолу по шията й, към ключицата и малките, но стегнати гърди.

— Какво?

Вилицата й застина във въздуха. По челото й се образуваха тънки бръчици. Хийт побърза да смени изражението си.

— Чудех се каква ще е следващата ти кандидатка. Наистина ли имаш такава подръка?

Анабел се усмихна и опря лакти на масата.

— Да. Една необикновена жена. Умна, привлекателна, остроумна.

— С риск да си навлека гнева ти, искам да ти напомня, че това е валидно за хиляди жени. Аз обаче търся нещо по-необикновено.

В очите й с цвят на мед припламна тревожна искра.

— Необикновените жени обикновено се влюбват в мъже, които ги поставят на първо място. Което тутакси изключва такива, които се извиняват по средата на разговора, за да проведат телефонен разговор, както направи ти тази вечер.

— Беше спешен случай.

— Подозирам, че при теб всичко е спешно. Не се обиждай.

Хийт прокара палец по ръба на чашата си.

— Обикновено не смятам за необходимо да се защитавам, но сега ще направя изключение, а когато свърша, ти ще ми се извиниш.

— Ще видим.

— Играч, на когото преди две години уредих прехвърлянето, тази вечер усукал своето мазерати около телефонен стълб. Обади се майка му. Той дори не е мой клиент — подписал е с друг агент — но аз познавам родителите му. Мили хора. Момчето е в интензивното отделение. — С палеца си побутна чинията си настрани. — Майка му ми се обади, за да ми каже, че няма да доживее до сутринта. — Прикова поглед в нея. — Сега ти ми кажи кое е по-важно — неангажиращ разговор или утехата за тази майка.

Тя се втренчи в него, сетне се засмя.

— Току-що си го измисли.

Рядко някой можеше да го изненада, но Анабел Грейнджър го бе постигнала. Хийт я удостои с възможно най-ледения си поглед.

— Доста е интересно да намираш нечия трагедия забавна.

Очите й се присвиха в ъгълчетата, а в ирисите й затанцуваха златни точици.

— Пълна измислица.

Той се опита да я смрази с поглед — беше ненадминат в умението да застави другия да сведе очи — но тя изглеждаше толкова доволна от себе си, че Хийт се предаде и избухна в смях.

Анабел го измери със самодоволен поглед.

— Имам двама братя, които също са преуспели работохолици, така че съм запозната отблизо с всичките номера на мъжете от твоята порода.

— Нима имам порода?

— При това точно определена.

— Най-после схванах… — Събеседникът й опря лакът на масата, потри ъгълчето на устата си и я изгледа изучаващо. — Бедната, нещастна Анабел. Всички тези неподходящи подхвърляния, заядливите коментари… Случаят е съвсем ясен. Резултат от детството, изживяно в сянката на съвършените ти братя. Много ли е било болезнено да се чувстваш напълно пренебрегната? Зарасналите рани още ли болят, когато вали?

Тя изсумтя — изненадващо шумен звук за такава дребничка жена.

— Аз се молех да бъда пренебрегната. Балет, пиано, езда. Дори и фехтовка, за бога. Кой кара децата си да вземат уроци по фехтовка? Участие в момичешки скаутски групи, в оркестъра, частни учители, ако получа някоя четворка, парични поощрения, ако успея да стана член на престижен клуб, и специален бонус, ако ме изберат в ръководството. При все това някак си успях да оцелея, макар че мъчението още продължава.