Читать «Сюзън Елизабет Филипс» онлайн - страница 53

Unknown

— Не се притеснявай. Анабел не притежава никакъв хищнически инстинкт. Дори хареса Мелани повече, отколкото собствената си кандидатка. Опита се да ме убеди да се срещна още веднъж с нея.

Това наистина я изненада.

— Нима? Хм… госпожица Грейнджър се е показала като странно безпристрастна, така ли?

Заради шума от форсиране на двигателите за миг му се стори, че тя каза «страшно страстна», и пред погледа му изплува образът на голата Анабел. Това го слиса. Анабел го забавляваше, но не го възбуждаше. Не и истински. Може би един или два пъти му бяха минали някои мръсни помисли и той бе подхвърлил закачливи забележки, за да я смути. Но нямаше нищо сериозно. Просто за убиване на времето.

Самолетът попадна във въздушна яма, което изтри от мислите му сексуалните видения за Анабел и го върна в деловия свят.

— Не очаквам да ти е особено приятно, но както казах и снощи, присъствието на Анабел улеснява срещите.

Пламъците в очите й красноречиво отразяваха какво мисли по въпроса, но Порша беше твърде добър професионалист, за да изгуби самообладание.

— Въпрос на мнение.

— Тя е дребна рибка, а не акула. В нейно присъствие жените се отпускат и така за кратко време аз мога да добия по-ясна представа какво представляват.

— Разбирам. Е, аз съм в този бизнес много по-дълго, отколкото тя. Сигурна съм, че бих могла да проведа тези среши по-добре от…

— Порша, дори и да се стараеш, жените няма да се отпуснат в твое присъствие, защото не те приемат за равна. Абсолютният ти професионализъм те прави твърде властна. За мен това е комплимент. Още от самото начало ти казах, че искам, доколкото е възможно, да облекча този процес. Оказа се, че Анабел е невероятно талантлив посредник, и никой не е по-изненадан от мен.

Агентката омекна, но явно не бе особено доволна. И той всъщност не можеше да я обвинява. Ако някой нахлуеше в територията му, щеше да се противопостави с все сили, като нея.

— Добре, Хийт — въздъхна тя. — Щом така искаш, ще се постарая да се получи.

— Точно това исках да чуя.

Стюардесата отнесе подносите им, а Хийт извади «Спортс Лойърс Джърнъл». Но статията за отговорността при телесни повреди и хулигански прояви на феновете не привлече вниманието му. Въпреки усилията му да опрости процедурата, търсенето на съпруга от ден на ден все повече се усложняваше.

— Харесвам я — заяви Хийт на Анабел следващия понеделник вечерта, след като Рейчъл си тръгна от «Сиена». — Забавна е. Прекарах много приятно с нея.

— И аз — съгласи се Анабел, макар че това едва ли имаше значение.

Но срещата мина по-добре от очакваното, сред много смях и оживен разговор. Тримата имаха определени хранителни предпочитания (той не се докосваше до органично месо, кандидатката мразеше маслини, а брачната посредничка не понасяше аншоа). Споделиха си няколко срамни случки от гимназията и поспориха относно филмите на братя Коен. За разлика от сътрапезничките си, Хийт ги харесваше. Изглежда, нямаше нищо против, че Рейчъл не е толкова поразителна като Гуен Фелпс. Затова пък притежаваше светски маниери и остър ум, каквито търсеше, и този път агентът нито веднъж не говори по телефона. Анабел реши да увеличи двайсетте минути на четирийсет.