Читать «Сюзън Елизабет Филипс» онлайн - страница 38

— Вие сте следващият в списъка ми — излъга бодро тя. — Цял ден бях навън.

— Сякаш не го зная. Търчиш безцелно като муха без глава. Мирна поне си седеше у дома, така че човек винаги можеше да я намери. — Говореше с типичния акцент на кореняк от Чикаго и нападателността на мъж, прекарал целия си живот като шофьор на цистерна към газена компания. Нахлу безцеремонно покрай нея в къщата. — Какво смяташ да предприемеш по моя въпрос?

— Господин Броницки, вие сте сключили договор с баба ми.

— Договорът ми беше с «Брачна агенция Мирна». Да не би да си забравила мотото на баба си: «Моята специалност е третата възраст»?

Как би могла да го забрави, след като бе отпечатано върху десетките листовки, пръснати от Нана из къщата?

— Но «Брачна агенция Мирна» вече не съществува.

— Пълни глупости. — Махна рязко с ръка към приемната, в която Анабел бе заменила дървените гъски, изкуствените копринени цветя и малките декоративни масички с няколко керамични изделия в средиземноморски стил. След като още не можеше да си позволи да изхвърли столовете и диваните, чиято дамаска бе украсена с воланчета, младата жена ги бе освежила с декоративни възглавнички в жизнерадостни червени, сини и жълти калъфки с щамповани провансалски рисунки в тон с прясно боядисаните яркожълти стени. — Няколкото ненужни дрънкулки не променят нищо — тросна се възрастният мъж. — Това все още е брачна агенция и двамата с баба ти имаме сключен договор. С гаранция.

— Подписали сте договора през 1989-а — изтъкна младата жена, при това не за пръв път.

— Платих й двеста долара. В брой.

— След като двамата с госпожа Броницки сте живели заедно почти петнайсет години, бих казала, че са били съвсем заслужено платени двеста долара.

Той измъкна от джоба си лист с оръфани краища и го размаха пред лицето й.

— В договора пише: «Удовлетворението е гарантирано». А аз не съм удовлетворен. Тя се смахна.

— Зная, че ви е било много трудно, и много съжалявам за смъртта на госпожа Броницки.

— Съжалението ти хич не ме грее. Не бях удовлетворен дори и когато тя беше жива.

Анабел не можеше да повярва, че спори с един осемдесет годишен старец за един договор за двеста долара, подписан по времето на президента Рейгън.

— Вие сте се оженили доброволно за госпожа Броницки — изрече брачната посредничка с възможно най-търпеливия си тон.

— Момиченца като теб не проумяват какво означава да се удовлетворят желанията на клиента.

— Това не е вярно, господин Броницки.

— Племенникът ми е адвокат. Мога да те съдя.

Тя отвори уста да му каже да действа по въпроса, но той беше един заядлив стар чудак и нищо чудно да го направеше.

— Господин Броницки, какво ще кажете да се разберем с добро? Обещавам да ви потърся нещо подходящо.