Читать «Сюзън Елизабет Филипс» онлайн - страница 36

— Не ти ли се струва, че много лесно ме отписваш?

Тя защрака с химикалката и повтори последния въпрос.

— Какво те отблъсква в жените?

— Лекомислието. Празноглавието. Кискането. Тежкият парфюм. Ако са фенки на «Къбс».

Анабел рязко вдигна глава.

— Аз харесвам «Къбс».

— Каква изненада само!

Тя благоразумно реши да подмине заяждането.

— Никога не излизаш с червенокоси — вметна Боди услужливо.

За нещастие, един от червените кичури на Анабел избра точно този момент, за да падне върху бузата й.

Хийт впери гневен поглед в шията на Боди, където татуировката на воин от маорите се спускаше под яката на ризата му.

— Може би ще е по-добре моят верен слуга да отговаря на въпросите ти. Явно знае всички отговори.

— Просто й спестявам времето — оправда се Боди. — Ще ти доведе някоя червенокоска, а ти ще вдигнеш скандал. Търси жени от класа, Анабел. Това е най-важното за него. От онези изтънчени дами, които са учили в пансион и говорят френски. Но да е истинска. Надушва фалшификата от километър. И да е в отлична физическа форма.

— Разбира се — констатира сухо тя. — Спортна натура, но и домошарка, елегантна и стилна, блестяща, с влиятелни връзки и патологично покорна. Ще е фасулска работа да се намери.

— Забрави «горещо парче» — ухили се Хийт. — И никакви пораженски настроения. Те са само за неудачниците. Ако искаш да успееш в този свят, Анабел, трябва да мислиш позитивно. Каквото иска клиентът, му го доставяш. Това е първото правило за процъфтяващия бизнес.

— Аха. А ако жената има кариера?

— Тогава не виждам как може да се получи между нас.

— Но описаната от теб потенциална житейска спътница няма да стои бездейна в очакване на принца. Вместо това навярно оглавява някоя голяма корпорация. И я ръководи през паузите между представянията на «Виктория Сикрет».

Хийт насмешливо повдигна вежди.

— Мисли позитивно, Анабел. Мисли позитивно.

— Добре.

— Една жена с кариера няма да може да прелита цялата страна с мен, при това ако й съобщя в последния момент, че трябва да го стори, за да прави компания на съпругата на някой клиент.

— Резултатът все още е два на един — вметна Боди и усили звука.

Докато мъжете слушаха мача, Анабел изучаваше бележките си с натежало сърце. Как щеше да открие жена, отговаряща на всички тези изисквания? Невъзможно. Но и Порша Пауърс нямаше да успее, защото такава просто не съществуваше.

А ако възприемеше съвсем различен подход? Ако му намереше жена, от която Хийт Чампиън действително се нуждаеше, а не такава, каквато си въобразяваше, че желае? Анабел драскаше разсеяно в полето на въпросника. Какво би вълнувало този мъж, освен парите и успеха? Кое бе истинското му лице, скрито зад безбройните му мобилни телефони? Дали под лъскавата външност на опитен играч не се криеше някаква уязвимост? Анабел знаеше от Моли, че е отраснал с баща алкохолик и грубиян. Вероятно е започнал да рови в кофите на съседите, за да търси нещо, което да продаде, преди да се научи да чете. И оттогава не е спирал да работи.

— Какво е истинското ти име? — попита Анабел, когато отбиха от магистралата Ист Уест по Йорк Роуд.