Читать «Сюзън Елизабет Филипс» онлайн - страница 39

— Искам блондинка.

Анабел прехапа устни.

— Ще го имам предвид.

— И да не е много млада. Не ми трябва някаква двайсетгодишна хлапачка. Моята внучка е на двайсет и две. Няма да е прилично.

— Имате предвид…

— Трийсет е добре. И да не е кожа и кости.

— Нещо друго?

— Католичка.

— Разбира се.

— И да е мила. — Погледът му изведнъж се смекчи и веждите му вече не изглеждаха толкова застрашителни. — Да е някоя мила и добра — додаде замечтано.

Без да иска, Анабел се усмихна.

— Ще видя какво мога да направя.

Когато най-сетне успя да се отърве от досадния кандидат-жених, тя си спомни, че ненапразно е извоювала славата си на неудачницата на семейството. Сякаш на челото й бе написано с големи букви: ЗАГУБЕНЯЧКА.

Защото твърде голяма част от клиентите й живееха от социални помощи.

5.

Боди намали скоростта на бягащата пътека.

— Разкажи ми повече за Порша Пауърс.

Капка пот се стече по вече влажната яка на избелялата тениска на Хийт с емблемата на «Долфинс», когато напрегна мускули и остави щангата на стойката.

— Запозна се с Анабел. Представи си пълната й противоположност и ще получиш Пауърс.

— Анабел е интересна. Струва ми се, че е костелив орех.

— Тя е празноглава. — Хийт се протегна. — Никога не бих я наел, ако не бе извадила късмет с Гуен Фелпс.

Боди се разсмя.

— Още не мога да повярвам, че са ти били шута.

— Най-после да срещна интригуваща жена, а тя да не се интересува от мен.

— Животът е гаден.

Скоростта на пътечката спадна и тя спря. Боди слезе от нея и взе кърпата си от незастлания под на дневната.

В къщата на Хийт на «Линкълн Парк» още миришеше на ново, вероятно защото той се бе нанесъл съвсем наскоро. Елегантната постройка от стъкло и камък се извисяваше над улицата като нос на кораб. През триъгълните прозорци, високи от пода до тавана, се виждаха небето, дърветата, две реставрирани къщи от деветнайсети век на отсрещния тротоар и добре поддържан градски парк, заобиколен от стара желязна ограда. От плоския покрив — Хийт признаваше, че се е качвал само два пъти — в далечината се откриваше гледка към залива Линкълн Парк.

След като си намереше съпруга, щеше да й възложи да обзаведе къщата. Засега в иначе празната дневна имаше само фитнес уреди, много скъпа уредба, истинско чудо на техниката, легло с ортопедичен матрак и голяма плазма, предназначена за голямата аудио видео зала на долния етаж. Всичко това в комбинация с дървените и мраморните подове, изработените по поръчка шкафове, ваните от варовик и кухнята, обзаведена с най-модерни европейски уреди, превръщаше това място в дома, за който Хийт мечтаеше от дете.

Жалко, че вече не му харесваше чак толкова. Може би трябваше да наеме декоратор, вместо да изчаква, но така бе постъпил с предишното си жилище — струваше му цяло състояние — и никак не остана очарован от резултатите. Интериорът може и да беше впечатляващ, но той се чувстваше странно вътре, все едно бе гост в нечия чужда къща. Продаде всичко, когато се премести тук, с намерението да започне начисто, но сега съжаляваше, че не е задържал част от мебелите, за да не кънти мястото на празно.