Читать «Ненаситност» онлайн - страница 31

Разбира се, бях привлечен от нея — кой не би бил? Тя беше красива, очарователна и ужасна кокетка. Деймън не се притесняваше от тъмната й страна, всъщност изглежда я ценеше и разбираше. Но докато бях под влияние на опияняващата й магия, исках просто да забравя за вампирската й същност. А когато върбинката проясни мислите ми, бях отвратен и ужасен от това, което представляваше тя. Всичките ми чувства, дълбоки чувства към нея, бяха една красива илюзия. За Деймън всичко беше истинско.

— И не обичам Лидия — осведомих го. — Но това не означава, че искам да я видя наранена — нея или който и да било.

— Тогава ще направиш точно това, което ти казвам, братко, и всички ще бъдат добре. Но ако се отклониш от предначертания път, дори само веднъж… — Деймън прокара пръст през гърлото си. — Тогава тяхната кръв ще обагри твоите ръце.

За един дълъг момент останах мълчалив, докато двамата с Деймън се взирахме кръвнишки един в друг. Бях се заклел никога повече да не нараня човешко същество, да не позволя човек да пострада заради мен. Бях уловен в капан, здраво и завинаги, сякаш още бях второстепенна атракция в цирка, овързан с въжета, просмукани с върбинка, и Деймън го знаеше.

Въздъхнах тежко.

— Какво искаш да направя?

9

Петнайсет минути по-късно стоях до брат си в края на дансинга в очакване музиката да спре. Всички се въртяха наоколо, полите на жените се люлееха в съвършен ритъм с мелодията и никой не подозираше, че сред тях се намират двама опасни убийци.

— Следвай заповедите ми — промърмори Деймън с крайчеца на устните си.

— Да се продъниш в ада дано — отвърнах му по същия начин и се усмихнах на Маргарет, когато мина покрай мен.

— Вече бях там. Не ми хареса — отвърна той, взе две чаши с шампанско и ми подаде едната.

— Ето къде си бил! — изписка Бриджет и се спусна към мен. Подскачаше нагоре-надолу от вълнение, а диплите на роклята й се надигаха и спускаха като гигантска медуза. Сграбчи ръката ми. — За какво си говорихте през цялото това време? За мен?

Извърнах се и я погледнах. Тя беше красива и абсолютно дразнеща — егоцентрична, незряла, винаги претендираща за внимание. Но Бриджет Съдърланд не заслужаваше да умре. За краткото си време като вампир бях причинил достатъчно смърт. Никога не бих могъл да поправя злото, сторено в онези ранни дни, но се чувствах отговорен да спася това семейство от отмъстителността на Деймън. Нямаше да позволя гибелта им да тежи на съвестта ми.

— Да. Говорехме за теб — отвърнах, пресуших чашата си и дадох знак на сервитьора да ми донесе друга.

— Внимание, моля — провикна се Деймън и почука със сребърна лъжичка по чашата си. Реджиналд Честър, церемониалмайсторът на бала, присви любопитно очи към Деймън. Музикантите от оркестъра добиха смутени физиономии и оставиха инструментите си. Госпожа Честър отначало се раздразни, че някой изземва функциите на съпруга й — но когато видя кой беше, лицето й засия, сякаш Деймън беше неин син.

Сред тълпата се надигна мърморене и всички се извърнаха към нас: млади, стари, украсени с пера и скъпоценности, с широки дантелени шалове и натруфени копринени рокли, като ято тропически птици в зоопарка, очакващи пазачите да им пръснат зърно за вечеря.