Читать «Ненаситност» онлайн - страница 30
Л. Дж. Смит
— Не ти вярвам — заявих колкото може по-спокойно. Само Лекси можеше да контролира повече от една личност едновременно. А Деймън изобщо не беше толкова стар колкото нея.
— Или мога да ги преследвам един по един и да разкъсам гърлата им — заяви Деймън. — За мен няма значение.
Прислужницата стъпи на перваза и започна да се изкачва на парапета.
— Копеле — промърморих и се спуснах да сграбча бедното момиче, преди да се е убило. — Махни се оттук — изревах срещу нея, без да съм сигурен дали й внушавам да ми се подчини или не. Внезапно тя доби смутено и уплашено изражение и магията бе развалена. Изскочи от стаята подсмърчайки.
— Защо? — поисках да узная, след като вече си бе отишла. — Защо искаш да се ожениш за Лидия? Защо е толкова важно аз да се оженя за сестра й?
— Ако ще трябва да живея вечно, трябва да го правя със стил — сви рамене Деймън. — Писна ми да живея от ден за ден, от едно хранене до друго, без да имам свой дом. Когато се оженя за Лидия, ще бъда богат. Ще живея в къща, пълна със слуги, които ще изпълняват всяка моя прищявка… ще задоволяват всяко мое желание — додаде похотливо. Не бях сигурен дали говореше само за кръв. — Или бих могъл да взема парите и да избягам. Така или иначе ще бъда по-добре, отколкото съм сега. Уинфийлд се къпе в пари.
— Защо замесваш и мен? — попитах уморено. — Защо просто не се махнеш и не правиш това, което искаш, съсипвайки живота на хората?
— Да кажем само, че си имам причини. — Деймън ми се ухили палячовски.
Поклатих раздразнено глава. Покрай кабинета мина двойка влюбени, уловени ръка за ръка, за да потърсят някое тихо място, за да се уединят. Зад тях долитаха щастливите звуци от танцуващите, смях и разговори, потропване на токове върху дансинга. Наблюдавах разсеяно, долових гръмкия глас на Уинфийлд, който изнасяше лекция на някого относно основите принципи на капитализма.
— Какво ще направиш с тях? — попитах. С Деймън за зет, животът на Уинфийлд Съдърланд съвсем очаквано щеше драстично да се скъси — както и този на Лидия.
— След като сложа ръка на парите им? Не зная — отвърна Деймън и вдигна ръка във въздуха. — Чух, че Сан Франциско бил много вълнуващ град — или може би просто ще се отправя на продължително пътешествие из Европа, за каквото ти винаги си мечтал.
— Деймън… — започнах.
— Или бих могъл да остана да живея тук като крал, както аз винаги съм желал — продължи той, като ме прекъсна. — Да се наслаждавам…
Представих си ужасната гледка как Деймън задоволява всяко свое покварено желание в дома на Съдърланд.
— Няма да ти го позволя — заявих разпалено.
— Какво ти пука? — попита Деймън. — Искам да кажа, че не аз бях този, който вилнееше из Ню Орлиънс… В крайна сметка колко трупове остави зад себе си там, братко?
— Промених се — изтъкнах и го погледнах в очите.
— Да, разбира се — кимна той. — Просто така. Както ти скимне… О! — Ухили се. — Заради Лидия е, нали? Отново вървиш по стъпките ми, братко. Просто желаеш всичко, което аз имам. Като Катрин.
—
