Читать «Ненаситност» онлайн - страница 29

— О, какъв майстор на изкусността. Контролира живота на хората — казах и завъртях очи, възмутен от перченето на Деймън.

— Аз наистина съм майстор. Кой мислиш, че остави Бриджет, за да я намериш? — каза предизвикателно той. Доближи лице до моето така че носовете ни почти се допряха. — Кой си мислиш, че я рани — точно колкото е нужно — за да я намери бедният, стар, предвидим Стефан? Стефан, който се закле никога повече да не пие човешка кръв, за когото съм сигурен, че ще спаси невинната девица от беда, вместо да я довърши?

Ледени тръпки пробягнаха по гърба ми.

— А след това, разбира се, внуших на цялото семейство да те приеме в дома си — завърши той с безгрижно махване на ръка, все едно за него не е било никаква трудност.

По тялото ми се разля вълна на примирение и разбиране. Разбира се, че бе подчинил на волята си цялото семейство. Лекотата, с която Съдърланд ме приеха в дома си, непрекъснато ме бе измъчвала. Трябваше много по-рано да осъзная, че нещо не е наред в тази история. Как един мъж с положението на Уинфийлд ще допусне в дома си един непознат, един скитник и никога няма да попита нищо за семейството му или познатите му? Богат мъж като него трябва да е много внимателен кого допуска близо до себе си и близките си. А госпожа Съдърланд — тя беше толкова предпазлива и грижовна майка и при все това ми позволи да придружа нея и дъщеря й на разходка в парка. Въпреки че моментът едва ли бе най-подходящ, се зачудих дали явната й симпатия към мен е истинска или изцяло се дължи на Силата на Деймън.

— Какво искаш, Деймън? — попитах отново. Ето че пак бяхме заедно във водовъртежа на събитията, но този път разбирах точно колко опасен е брат ми и точно колко далеч би стигнал, за да ми отмъсти.

— Нищо ужасно, Стефан! — ухили ми се той, отстъпи назад и размаха ръце във въздуха. — Но само си помисли! Аз и Лидия заедно. Ти с прекрасната Бриджет… Ще се оженим за сестрите и, както ти винаги си се надявал, отново ще бъдем братя във вечността… или поне докато те са живи.

— Аз няма да се оженя за Бриджет — изтърсих.

— Да, ще го направиш — заяви Деймън.

— Не, няма — повторих. — Напускам Ню Йорк. Тази вечер.

— Ти ще останеш тук и ще се ожениш за Бриджет — рече Деймън и се приближи на сантиметри от лицето ми — или ще започна да убивам всички хора на това място, един по един.

Той беше убийствено сериозен, всички следи от веселия, шеговит, безгрижен Деймън бяха изчезнали. Пламтящият гняв се бе завърнал.

— Не можеш да го направиш — изръмжах. — Дори ти не си достатъчно силен, за да избиеш всички в тази бална зала.

— Нима? — Щракна с пръсти над рамото си. От съседната стая се появи прислужница, сякаш бе чакала сигнала му. Около врата й бе вързано шалче, за да прикрие белезите от ухапванията му. Деймън посочи с брадичка към прозореца, тя покорно приближи и започна да сваля резето.

— Мога да хипнотизирам Бриджет и целия й глупав антураж да скочат от балкона — изсъска Деймън.