Читать «Ненаситност» онлайн - страница 32

Шепнеха си един на друг, кимаха, като изтъкваха познанството си с Деймън:

Миналата седмица вечерях с него.

Пиеше в компанията на семейство Нокс, ето как се запознах с него.

Препоръчах му най-добрия си шивач.

Беше трудно да се разбере дали тълпата е била омаяна от естествения чар на Деймън или всички са под въздействието на силно внушение. За пореден път се зачудих как толкова млад вампир като брат ми може да притежава подобна Сила.

— Моят нов приятел и аз искаме да ви съобщим нещо — извика Деймън, отново добил фалшивия си италиански акцент. Лидия излезе тихо пред тълпата и застана близо до Деймън.

— Мнозина от вас са чули историята на нашето запознанство с госпожица Съдърланд… Аз, един чужденец сред вас и тя, красива девойка в беда…

Присъстващите му се усмихнаха с обич. Хилда си размени завистливи погледи с една от приятелките си.

— И по едно смайващо стечение на обстоятелствата миналата нощ приятелят ми Стефан Салваторе е спасил сестра й, не по-малко красивата и очарователна Бриджет Съдърланд. Не мога да говоря от негово име — продължи той и привлече Лидия към себе си, все още с вдигната чаша в ръка, приковал вниманието на тълпата, — но за мен беше любов от пръв поглед. Вече говорих с баща й и преди някой да ми я грабне, аз, граф Деймън де Сангуе, моля Лидия да ми окаже честта да се омъжи за мен, макар че нямам какво да й предложа, освен доброто си име и вярна любов за цял живот.

Отпусна се на едно коляно и прошепна:

— Лидия?

Лицето на Лидия се заля с прелестна руменина. Бяха я сварили неподготвена. Въпреки че не беше от момичетата, които наистина си мечтаят да ги помолят за ръката им пред огромна тълпа, цялата сияеше.

— Разбира се, Деймън, с цялото си сърце! — възкликна и обви ръце около врата му.

Членовете на семейство Съдърланд стояха най-отпред, един до друг. Маргарет не се мръщеше, по-скоро лицето й изразяваше отвращение, шок и неподправено смущение. Знаех как се чувства, но ме учудваше реакцията й. Нима не беше напълно под влияние на внушението на Деймън, за да приеме безрезервно и двама ни?

Реакцията на Бриджет беше едновременно съвсем човешка и много по-ужасна. В очите й гореше чиста и неподправена ревност. Може би имаше и сянка на облекчение, че по-голямата й сестра се омъжва, което означаваше, че сега идва и нейният ред. Беше очевидно, че най-малката от сестрите Съдърланд през целия си живот бе мечтала как идеалният й ухажор ще й предложи брак; публично, пред всичките й приятели и възторжена публика.

Очарованата публика заръкопляска и тогава погледът на Деймън се стрелна към мен. Само веднъж. Сякаш притежаваше силата да ме подчини на волята си. И в известен смисъл го направи. Знаех точно какво искаше да сторя.

Преди да пристъпя напред и да се извърна към Бриджет, пресуших втората си чаша с шампанско.

Ето че всичко се повтаряше. Струваше ми се, че беше едва вчера, когато бях в Мистик Фолс, изпълнен с копнеж да отида да уча в Шарлотсвил, очаквайки войната да свърши през едно лениво, безкрайно лято, когато бях принуден да ухажвам Розалин. Всеки път, когато отивах да я посетя, стомахът ми тежеше като олово. Всяка среща бе преживяване, изпълнено с отчаяние и безнадеждност. Никога не съм искал да се женя за нея — родителите ни го искаха. Моят баща очакваше да се оженим. И така бях тласнат насила към един годеж, който не желаех, в очакване на брак, който ме ужасяваше.