Читать «Шапка от небето» онлайн - страница 18

Когато Тифани излезе, завари мис Тик изправена до спящото куче и мръщеща се по посоката откъдето бяха дошли.

— Има ли нещо? — попита Тифани.

— Какво? — сепна се мис Тик, все едно беше забравила, че Тифани съществува. — О… не. Аз просто… стори ми се, че… виж, защо не отидем да хапнем нещо?

Отне им известно време да намерят някого в хана, но мис Тик надникна в кухните и намери някаква жена, която им обеща малко питки и по чаша чай. Всъщност тя беше доста изненадана, че е обещала това, понеже не беше имала такова намерение, доколкото, ако сме точни, това й било свободният следобед, докато не й пристигнел дилижансът, обаче мис Тик си имаше начин така да задава въпроси, че да получава отговорите, които й трябваха.

Още мис Тик поиска прясно яйце, да не е варено и да е с непокътната черупка. Вещиците също така ги бива и да задават въпроси, на които запитаният да не отговаря: „Защо?“

Те седнаха да ядат на една пейка на припек до хана. И после Тифани си извади дневника.

Тя си имаше дневник и в мандрата, но той беше за сирената и маслото. Този обаче беше личен. Беше го купила от един амбулантен търговец, евтино, защото беше за миналата година. Но пък, както каза той, имаше си точния брой дни.

Имаше си и катинарче, мъничко, месингово на кожена каишка. Имаше си и малко собствено ключе. Тъкмо катинарчето привлече Тифани. Като си на определена възраст, разбираш за какво са ти катинари.

Тя записа „Дверизи“ и й трябваше някое време да помисли, преди да добави „отбивка на пътя“.

Мис Тик все така се взираше в пътя.

— Нещо не е наред ли, мис Тик? — пак попита Тифани, поглеждайки нагоре.

— Аз… не съм сигурна. Някой гледа ли?

Тифани се огледа. Дверизи си дремеше на припек. Никой не ги гледаше.

— Не, мис Тик.

Учителката си свали шапката и извади от нея няколко клечки и малко черен конец. Запретна си ръкавите, огледа се припряно просто в случай, че в Дверизи внезапно се завъди население и взе яйцето. Яйце, конец и пръсти засноваха за няколко секунди, и ето го яйцето висящо от пръстите на мис Тик в спретната черна мрежа.

Тифани остана впечатлена.

Мис Тик обаче не беше свършила. Тя заизважда разни неща от джобовете си, а една вещица обикновено има много джобове. Имаше няколко мъниста, две-три пера, стъклена леща и една-две ивици цветна хартия. Всички те бяха вплетени в бъркотията от конци и клечки.

— Какво е това? — попита Тифани.

— Това е бъркотия — отговори мис Тик, съсредоточавайки се.

— Магия ли е?

— Не точно. Трик е.

Мис Тик вдигна лявата си ръка. Пера, мъниста, яйце и всякакъв джобен боклук се завъртяха в мрежата от конци.

— Хъм — продума тя. — Да видим сега какво ще да се види…

Бръкна с пръстите на дясната си ръка в паяжината от конци и дръпна…

Яйце, стъкло, мъниста и пера затанцуваха през бъркотията и Тифани беше сигурна, че в един момент една от нишките мина право през друга.