Читать «Шапка от небето» онлайн - страница 146
Тери Пратчет
Слънчева светлина изпълни поляната, когато старата вещица се разсмя, ясно като планински поток.
— Правилно! — каза тя.
Глава петнадесета
Шапка от небето
Беше един от онези странни дни в края на февруари, когато е малко по-топло, отколкото е редно и, макар че има вятър, той духа все някъде покрай хоризонта, а точно край теб е тихо.
Тифани се изкачи горе на ридовете, където в закътаните долчинки ранните агънца вече бяха стъпили на крака и припкаха натам-насам на сюрии с онзи скоклив бяг, както тичат понякога агънцата, така че приличат на вълнести скачащи коне. И сигурно на деня наистина му имаше нещо, защото и старите овци се присъединиха, и заиграха наравно с агнетата. Те подскачаха и се въртяха, наполовина щастливи, наполовина шашнати, а дългите им зимни руна се кламбуцаха като клоунски гащи.
Интересна зима беше. Тя научи много неща. Едно, от които беше, че е възможно да си шаферка на младоженци, чиято сборна възраст надхвърля 170 години. Този път г-н Щъкачев, с буйна перука и блеснали очила, беше
И много други неща беше научила. Сега като минаваше покрай овцете с агънцата им, тя леко докосваше умовете им, толкова меко, че те не забелязваха…
Тифани беше останала горе на планината за Прасоколеда, която официално бележи новата година. Там имаше много работа за вършене, а и без това на Варовитище този празник не го тачеха много. Сега обаче г-ца Здравомислова с удоволствие й даде отпуска, за празнуването на агненето, което старите хора наричаха Овчи търбуси. Тогава започваше овчарската година. Бабаягата на хълмовете това не можеше да го пропусне. Точно тогава, в меки гнезда от сено, защитени от вятъра с плетове от прещип, се случваше бъдещето. Тя помагаше за случването му, работеше заедно с овчарите на светлината на фенери, грижеше се за трудните раждания. На работа си носеше островърхата шапка и усещаше как овчарите я наблюдават, как с нож, игла, конец и утешителни думи спасяваше овци майки от мрачната врата, и извеждаше агнета на светлина. Дай им шоу. Дай им приказка. И на сутринта тя се връщаше гордо вкъщи с ръце окървавени до лактите, но това беше кръвта на живота.
По-късно тя се качи до Фийгълската могила и пропълзя в дупката. Беше мислила за това от доста време и се беше подготвила — с чисти нарязани кърпички и малко шампоан от сапуниче по рецепта на г-ца Здравомислова. Имаше чувството, че те ще влязат в работа на Джейни.
Г-ца Здравомислова винаги посещаваше родилките. Така се правеше то.
Джейни се зарадва да я види. Легнала по корем, така че поне отчасти да се вмъкне в покоите на келдата, Тифани има възможността да подържи като новородени агънца едновременно всичките осем, както тя ги наричаше наум, Робченца. Седем от тях врещяха и се биеха помежду си. Осмото си мълчеше и чакаше да дойде времето й. Бъдещето се случваше.
