Читать «Тигрицата на океана» онлайн - страница 84

Вече не беше годна да догони не само здрава риба, ами и болните успяваха да й избягат или пък й ги отмъкваха други по-малки мародери, които, ако беше невредима, не биха дръзнали да се мернат пред очите й, а сега тутакси усетили недъга й, досадно нахално се въртяха пред носа й подобно на огромни лоцмани.

Такава беше ориста й, ориста на целия й род, прокълнат отпреди милиони години, обречен на вечно движение. Макар и така осакатена, Схванатата също трябваше да се движи, да търси храна, да търси кислород. Тялото й, сковано от натрошения в мускулите й рибешки меч, искаше почивка, но хрилете налагаха своето. Спреше ли, те почваха да се задушават.

И все пак и за да се движи, и за да живее, акулата трябваше да се храни. И то каква храна? Недоизядена мърша (но как се намира в океана неогризана от по-пъргави лешояди мърша?); изхвърлени отпадъци от кораби (но и тях унищожава на часа съпровождащите ги нейни посестрими). Разчиташе почти изключително на костенурките, въпреки че и те не бяха тъй безпомощни, а умееха ловко да се отклоняват от нападенията й. Пък и напоследък се срещаха все по-рядко. Отде можеше да знае неразумната хищница, че разумните същества на планетата унищожаваха яйцата им, че ловуваха и тях неограничено, че превръщаха в плажове бреговете, които доскоро служеха за люпилни на яйцата им?

Наоколо кипеше животът. Микроскопичните водорасли служеха за храна на микроскопичните животинки, които биваха унищожавани от милиардите ракообразни. С ракообразни пък се хранеха малките риби, които ставаха жертва на по-големите. А всички те, малки и големи — на акулите, които имаха едно огромно предимство, можеха да режат късове от телата и на по-големите от тях, а не да търсят само по-дребна плячка, която са в състояние да нагълтат цяла, както постъпват повечето морски обитатели.

Тогава Схванатата усети играещите наблизо манти — майката и дъщерята. От тях можеха да се отръфнат вкусни хапки. Безсъмнено по-лесно достъпна беше малката манта. Но по акулския си обичай Схванатата не се нахвърли изведнъж, а закръжи предпазливо наоколо, докато издебне най-подходящия миг.

Това позволи и на майката да се приготви за отбрана. И когато накрая хищницата се стрелна към детето й, тя успя да я превари. Подхвърли се във въздуха и се строполи върху й от пет метра височина. После я зашиба яростно с огромните си криловидни перки.

Пак подскочи. И пак падна отгоре й. И отново?

Схванатата не устоя срещу тая майчина самоотверженост. Обърна се и отплува назад, отнесла между зъбите си само късче от крилото на майката.

Няма що! Трябваше пак да се гладува!

И видя морските змии, двуметрови ленти, черни отгоре и със златисти кореми, които лежаха съвсем неподвижни до повърхността с отпуснати надолу глави и опашки, на пръв поглед безпомощно. Всъщност съвсем не безпомощно. Защото щом някоя рибка приближеше любопитно да разгледа какви са тия странни висулки, тозчас някоя змийска глава се стрелваше напред и я налапваше.