Читать «Тигрицата на океана» онлайн - страница 82

Петър Бобев

Циклопа изплува мигновено над водата, досетил се за явното й намерение, опитвайки да го осуети. Не успя. Хекуба се оказа по-бърза. Когато я видя, тя вече носеше съпротивляващата се жена, която крещеше, заканваше се, опитваше да скочи от гърба й, но похитителката винаги успяваше да се мушне под нея и да я понесе върху си. И всеки път, след всеки несполучил опит на Ева — все по-далеч и по-далеч. Докато изчезнаха от погледа му.

Вече трябваше да мисли за себе си. Защото веднага след отдалечаването на косатката наоколо му закръжи една разкъсана акулска перка. Още не нападаше, въртеше се край него по своя си акулски обичай. Можеше да се върти с часове без никакво враждебно намерение, можеше да нападне в следната секунда.

Ако искаше да се спаси, Циклопа трябваше да намери опора, по-право преграда между него и неизброимите подводни заплахи. Само лодката беше в състояние сега да му даде тая относителна сигурност. И той се залови за борда й. Кой знае колко време се бори, докато я върна в естествено положение. И добре, че дотогава Раздраната перка не го нападна. Наскоро бе нагълтала изцяло заловената акула лисица, още не бе огладняла дотолкова, че да получи смелост за ново нападение.

Лодката наистина се бе изправила, но пълна с вода. Щом се прехвърли в нея, крушенецът тозчас се залови да я изгребва. И сега не с шепи, а с веслото от костенурчената черупка.

Това не му се удаде напълно. Защото колкото вода изгребеше, горе-долу толкова преливаше отново през смачкания от косатката борд.

Намираше се в безопасност. Лодката го отделяше от акулата. А това съвсем не беше малко. Но не можеше да трае вечно. Налагаше му се час по-скоро да достигне суша. А най-близката суша се оказа тюленовият остров. Ще не ще, трябваше да се върне пак там. Там поне имаше месо, хилядите морски лъвове. Все щеше да измисли как да убие някой от тях. Освен това на сушата имаше възможност да позакърпи лодката си.

За да тръгне отново на път. Да търси Ева! Да я отърве от тази страхотия, която я бе отвлякла! Какво ли искаше тя от нея, какво ли търсеше? Дали си въобразяваше, че Ева ще замести загиналата й рожба, или пък я смяташе за жива играчка? Или пък — косите му настръхнаха при това ново допускане — чисто и просто си играеше с нея, както котка играе с мишка?

Внезапно съгледа във вълните спящата кукла. Тя принадлежеше на Ева, тя беше единственото, което му оставаше от Ева!

Пресегна се и я извлече от водата. Предстоеше му само едно — да стигне до континента, да наеме самолет. И с него да тръгне по дирите на косатката, да я намери, да спаси Ева!

Да намери самолет! А как, като вече нямаше пари, нямаше филми, нямаше нищо? Дори можеха да го съдят за потопената яхта. Оставаше му само това, последното! Наричат го „инверсия“ — вътрешните му органи бяха разположени обратно, не като в нормалните хора. Сърцето му биеше вдясно. И за неговия труп, ако им го продадеше приживе, много институти му предлагаха десетки хиляди долари.