Читать «Тигрицата на океана» онлайн - страница 103

Косатките вече уговаряха с тихо цвърчене начина за нападение, ненадминатата си ловна тактика, когато чуха отлитащия от острова вертолет.

Недоверчив към всичко, което има някаква връзка с човека, Самеца с гранатата изпищя сигнала за опасност и опита да отведе другарката си по-далеч от задалото се летящо страшилище.

Но спря озадачен. И разтревожен. Защо не го следваше Хекуба, както предписва в такива случаи косатският закон? Какво се суетеше? Нещо повече — защо бе хукнала подир сянката на отминалия самолет?

Отде можеше да допусне клетият, че тя се бе поддала, без да се замисля, без да си дава ясна сметка, на по-властния призив — призива на измъченото си сърце? Че тя не гонеше някаква сянка, някакъв метален звяр, че тя сега не мислеше за своята безопасност; че в нейната душа този рев бе събудил един неугаснал спомен, един жесток спомен за деня, когато, обезсилена от куршумите, бе допуснала да й отнемат любимата другарка?

Нея търсеше тя сега, търсеше Ева, сляла в животинското си съзнание в едно и нея, и хеликоптера.

Тя размахваше лудо плавник в напразен опит да догони плъзгащата се върху вълните сянка с надежда, че ревящата гигантска птица най-сетне ще спре, ще увисне като невиждан албатрос във въздуха и от нея, от огромната й уста, където я бе отнесъл оня омразен куц човек, ще се появи Ева и ще слезе при нея. За да я възседне, да плуват, да играят, да бъдат заедно?

Но хеликоптерът не спираше, отдалечаваше се все повече и повече. Смаляваше се към хоризонта, превръщайки се в малка точица. Заглъхваше бързо и ревът му.

Хекуба намали ход. Не можеше да го догони, не можеше да се мери с него, както не се мереше и с птиците.

Едва сега тя чу, едва сега проумя повика на изостаналия далеч назад самец. Едва сега у нея заговори законът на рода. И тя се обърна, заплува нататък, откъдето се носеха тревожно-сърдитите викове на другаря й. Тъжна, обезверена, отчаяна?

Въпреки всичко нямаше да се откаже. Щеше да дебне и в бъдеще, до края на живота си, всеки минал над нея самолет, щеше да гони сянката му. И да чака Ева?

Щеше да чака? Да чака?

Информация за текста

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/2717

Издание:

Петър Бобев. Тигрицата на океана

Издателство „Български писател“, София, 1996

Художник: Ани Бобева

Коректор: Янка Енчева

ISBN 954-443-137-3