Читать «Тигрицата на океана» онлайн - страница 76

Не можа да повярва на очите си. Халюцинираше ли? Та това приличаше на Ева! Неговата Ева! Жива и невредима!

С радостен вик Циклопа се затича към нея, самозабравил се от радост, разперил ръце за прегръдка. Но в последния миг съзря как се присвиха недоволно черните й зеници. И той се овладя. Намали крачки и протегна студено ръка.

Колко нелепо изглеждаше това ръкостискане тук, на пустинния остров, между двама полуголи несретници!

— Радвам се, че ви виждам! — само това банално приветствие успя да се откърти от устните му.

Без да отговори на поздрава му, тя извика:

— Първо лодката! Ще ни трябва!

И двамата нагазиха отново в морето, за да я хванат и изнесат на брега. После щяха да я позакърпят. Повредата не изглеждаше чак толкова голяма. Наоколо се намираха изхвърлени от вълните дъски.

Заловиха се веднага за работа. Не искаха да губят време. Трябваше да отплават колкото може по-рано.

Той облиза пресъхналите си устни.

— Умирам от жажда!

При престоя си тук Ева вече бе успяла да открие един малък ручей наблизо и бе напълнила от него една охлювена раковина. Приела незабелязано ролята на домакиня, тя опече малко месо от донесената й от Хекуба риба тон.

И докато Ева се суетеше край огъня, Циклопа, уталожил жаждата си, се загледа към тюленовото поселение. Така успя да види края на властването на Стария, последните минути на последното му семейно щастие.

Доскорошната му любимка, тая лекомислена самка, която първа опита да спечели благоразположението му, предизвика суматохата. Вече нещо не й харесваше в новия й повелител, затова бе решила да напусне семейното огнище. Докато той се забавляваше с една от сестрите й, тя хукна да бяга, вече избрала съседния харем.

Забелязал бягството й, Стария изрева гневно и се спусна да я настигне.

В същото време друг самец реши да се възползва от случая, за да обогати своя харем. Захапа за главата най-близката от жените на Стария и я повлече подире си, въпреки нейната привидна съпротива и вярност към досегашния дом.

Попречи му друг прелъстител, който, завидял на лекия му успех, реши да му оспори плячката. Той пък я захапа за гърба. Задърпа я към себе си. Нещастницата запищя от болка. По козината й избликнаха алени петна от зъбите на прелъстителите.

Изключено беше да не чуе този писък. Стария се поколеба за миг. И в този миг прелюбодейката успя да се свре сред другия харем, под покровителството на новия султан. И Стария предпочете да спаси поне онази, която опитваха да му отмъкнат. Изрева както някога и се хвърли срещу съперниците си. Види се, остарял бе много, защото тоя път ревът му не уплаши никого. Още по-освирепял от това явно незачитане, той се хвърли да защити семейната си чест с единственото правосъдие, което признава природата — със зъбите си. Захапа втория грабител за шията и той, ще не ще, пусна причинителката на раздора. Но така, захванал се с тоя безсмислен вече дуел, законният владетел всъщност помогна на първия нахалник безпрепятствено да му я отнеме.