Читать «Тигрицата на океана» онлайн - страница 74

Трябваше да го прогони! Но как?

Вдигна веслото и го заудря с дръжката му. Самеца с гранатата все едно не усети ударите му. Налагаше му се да измисли нещо по-действено. И той върза набързо ножчето си към дръжката на греблото. Приспособи си някакво подобие на копие.

Но преди да го довърши, косатката потъна. Изглежда, начесала се бе добре. Остави корабокрушенеца отново да се отпусне да си отдъхне и от това премеждие.

Всъщност защо трябваше да се вълнува толкова? Дали днес или утре — не е ли все едно? Та нали във всеки от нас е заредена бомба със закъснител — смъртта? Ала ние нехаем като тая косатка. Пък и така е по-добре. Какво би станало, ако мислехме непрекъснато за невзривения си харпун?

Чу шумно пръхтене. Отново се надигна. Тоя път не бе само една косатка, тоя път край него играеше цяло стадо финвали, които минаваха до самия борд и го разглеждаха с малките си очички, почти незабележими между обсипалите главите им китови въшки и коронули, като от време на време изхвърляха високи фонтани водни пръски. Край тях летяха с крясък чайки и буревестници, които се спускаха често-често към водата, за да обират трохите от трапезата им — изпадали от устата им рачета или калмарчета.

Личеше си, че нямат намерение да се чешат в него. Случайно се бяха срещнали, безразлични един към друг. Беше попаднал на „пасището“ им, където те се хранеха, като за удобство се обръщаха настрана, когато отваряха огромните си уста, замрежени с черни „китови мустаци“.

Сториха му се по-дребни от ръста, който той знаеше. Пък и не се учуди. Познат китобоец му бе разправял за това. Забранен е ловът на малки китове и на майки с деца. Тези, които достигнат определена дължина, могат да бъдат стреляни. Ей от това се интересува харпунерът — от дължината. Пък и не може да прецени на око възрастта на кита, който е взел на прицел. Това е все едно при хората да бъдат избивани всички, които достигнат един метър и шестдесет сантиметра. Повечето младежи ще бъдат отстранени, преди да са станали годни за семейство, а ще оставят потомство дребните, които и до старост няма да превишат нормата. Тъй и при китовете човекът неволно провежда подбор на издребняване. И не само това. Явява се и другият въпрос — когато отстраняваме старите, кой ще учи младите на житейските умения? Кой ще ги напътства? Тъй смяташе китобоецът. Затова издребняват и китовете, затова намаляват. Пък не само китовете, и рибите също, за които важи все тази норма за големина.

Дори след като те си отидоха, Циклопа повече не легна. Отщя му се. Хвана веслото копие с една ръка като кормило и насочи лодката си на запад. Налагаше му се да стори това, понеже течението се бе обърнало на север.

Откъм десния му борд морето се чернееше, отразило мрака на трупащите се към хоризонта дъждовни облаци, а откъм левия водната повърхност искреше под ярките слънчеви лъчи в безброй златни отблясъци. В сянката на лодката, сметнали я за добро укритие, играеха безброй рибки.

Както изглежда, днес беше ден на премеждия. Още неизгубил от поглед финвалите, ето че от синята бездна се надигна друго туловище на големина колкото тях, само че с по-едри и по-многобройни бели петна по кожата.