Читать «Тигрицата на океана» онлайн - страница 71

При вида на тая неподозирана съобразителност мисионерът почна да се кръсти:

— Колко чудни са делата ти, Господи!

Рибарите не обичат близост на делфина. Затова и кануто на мисионера отплува по-далеч от стадото на Свадливата. И когато се убедиха, че са се отдалечили достатъчно, най-старият, най-опитният се залови да подготви живите си въдици. До борда, вързани за него, плуваха две прилепала. Щеше да опита с по-малкото. Ако то откриеше плячка, щеше да пусне и по-голямото. За дюгони, за едри костенурки са нужни много повече „въдици“. Но не бяха хванали. Ако им се паднеше едра плячка, дано Мадоната бъдеше милостива, някой от ловците щеше да скочи във водата и да върже жертвата с допълнително въже.

Старият ловец отвърза прекараната през устата и хрилете на рибата връвчица и размота другата връв, която при единия си край беше вързана за лодката, а при другия — за опашката на прилепалото. А за още по-сигурно — и през една дупка в опашката. После постави пръст на устните си:

— Тихо! Не го смущавайте! Осланяйте се на него!

Всички знаеха — прилепалото на лов е по-умно от човека. Ако не иска да се отдели от лодката — значи е лош ден. И да упорстват, все едно лов няма да видят. И трябва да се прибират. Ако то се насочи натам, накъдето те не искат, не бива да му пречат. То си знае работата. Няма да ги остави с празни ръце.

Днес прилепалото отплува веднага от кануто. Добър знак! С леко гребане го последваха. Не забелязаха къде отиде, но скоро усетиха по опъването на връвта, че се е прикачило за нещо. Започнаха да го притеглят бавно. Ала то не се даваше. Дърпаше се на резки тласъци, съвсем неподхождащи за уловена костенурка.

Един от лодкарите се приготви да скочи на помощ с въжето, когато видяха изплувалата на повърхността плячка. Огромна акула чук, още по-уродлива с отгризан наполовина „чук“, в която бе впило вендуза си прилепалото.

Ами сега?

Но додето се опомнят, с рязък скок акулата се отскубна от връвта и потъна. Когато изтеглиха връвта, хората видяха на края й само опашката на ловната си риба. Другата половина не се бе пуснала от плячката, държала се бе тъй здраво, че се бе откъснала от опашката си.

Няма що, трябваше да опитат с второто прилепало! И дано то не излезеше тъй глупаво!

На петдесетина крачки от тях се виждаше огромна зелена костенурка, на тегло поне колкото пет-шест души. От нея две трети са месо, крехко, вкусно, само за болни.

Плувецът почна да се готви за влизане във водата на помощ с въжето.

Но спря. Проклетите делфини идваха насам. Какво ги бе прихванало?

Минаха далеч от лодката. Ала Свадливата, все накрая, се оказа до самия борд. Рибарите почнаха да викат, да я пъдят. И додето се занимаваха с нея, детето й се стрелна встрани и налапа живата им въдица. Замята се то на връвта.