Читать «И какво ще стане с мен?» онлайн - страница 87

Тя направи гримаса.

— Искаше да ме натъпче с антибиотици, но аз отказах.

— Права си. — Изпих половината мартини, за да набера кураж, после додадох: — Тази сутрин трябва да отида до града. Няма да се бавя, но се налага да отида.

Тя остави питието си и ме изгледа.

— Защо?

Когато я погледнах и видях как теменужените й очи стават сурови, а лицето й се изпъва в каменна маска, разбрах по-добре от всякога, че си играя с динамит.

Така че й казах за Клод Кендрик и Орзоко. Тя слушаше, като се взираше в мен.

— Трябва да се оправя с Орзоко — завърших аз. — Единственият начин е да му върна парите, след което може да се успокои. Трябва да се видя с Кендрик и да уредя въпроса.

Тя си пое дълбоко въздух.

— Наистина си се забъркал в хубава каша, нали? — Гласът й беше рязък.

— Мога да се оправя. Няма защо да се безпокоиш.

Това беше най-неподходящото нещо, което можех да изрека. Тя взе чашата си и я захвърли яростно през стаята. Стъклото се разби в стената. Приведе се напред и ме погледна гневно.

— Да се безпокоя ли? Какво, по дяволите, искаш да кажеш? Ако ме забъркаш в противното си отвличане, ще съжалиш, че си жив! Върви и уреди въпроса! Но не смей да ме забъркваш в това!

— Успокой се, Вики! — Бях шокиран от раздразнението й. — Няма защо да се ядосваш. Ще го уредя.

— По-добре ще е да го направиш! — Като я гледах как се взира гневно в мен с каменно лице и блеснали очи, усетих, че загубва очарованието, което беше имала за мен. За първи път разбрах защо всички ме бяха предупреждавали, че е истинска кучка.

Когато излязох от стаята, тя извика след мен:

— И се върни! Искам да си тук преди пет часа!

* * *

Клод Кендрик ме прие в стаята си с кисела усмивка.

— Всичко е уредено, скъпи. Няма проблеми. Имам един документ, който трябва да подпишеш. Говорих с Орзоко. Той прояви разбиране. Всъщност не е недоволен. Спасил е доста скъпи неща от самолета, които получава безплатно.

— Ами самолетът?

Кендрик се усмихна.

— Вече не съществува. Всичко е наред. Няма проблеми. Само се подпиши тук. Подписът ти ще прехвърли компанията ти на Орзоко.

Подписах се с името, което бях използвал, за да регистрирам компанията: Джек Нортън.

Струваше ми се, че това е всичко.

— Разбрах, че мистър Есекс смята да поръча нов кондор? — каза Кендрик, като ме гледаше лукаво. — Може би ще направим нова сделка?

— Хич не се надявай.

Той вдигна оранжевата си перука, погледна във вътрешността й и я сложи отново на главата си.

— Така. — Смигна ми. — Мисис Есекс притежава няколко скъпи дрънкулки: особено една диамантена огърлица. Ще я купя, ако успееш да уредиш нещо.

— Я си го начукай, шишко — рекох и си тръгнах.

Качих се в кадилака. Часовникът на таблото показваше 13:30. Нямаше да ме очаква преди 17:00 ч. Реших да се върна в апартамента си. Имах нужда да помисля.

Поръчах си специалитета на деня и ми го сервираха на количка. Изядох го, запалих цигара и седнах до отворения прозорец.

Казах си, че щом започнех веднъж да работя за Есекс, щях да се измъкна от лапите на Вики. Трябваше да играя по гайдата й през следващите четири дни, но щом започнех работа, щях да съм в безопасност. Тя би трябвало да го знае и да го приеме. Щях да съм в движение през цялото време, за да угодя на Есекс. Като ръководех летището и наблюдавах работата по новия кондор, нямаше да имам време да бъда в леглото на мисис Виктория Есекс.