Читать «И какво ще стане с мен?» онлайн - страница 86

Погледна нагоре към мен: големите й теменужени очи бяха изпълнени с желание, докато допиваше мартинито и оставяше чашата.

— Заключи вратата, Джек. Искам те.

Докато превъртах ключа, отново осъзнах в какъв капан съм, но въпреки че го знаех, я желаех: никой жив мъж не можеше да не я желае.

Любенето ни беше свирепо. На два пъти тя извика диво и аз се свих, като се чудех дали Сам не слушаше зад вратата. Когато накрая се задоволи, ми се усмихна.

— Страхотен мъж си, Джек. Хайде да пийнем нещо.

Пихме по едно мартини, после Сам ни донесе вечерята, която се състоеше от супа от омари, печена пъстърва, салата и кафе.

Тя говореше, а аз я слушах.

— Трябва да ти кажа за Лейн — рече през смях. — Наистина беше бесен, че съм се качила на кондора. Никога не го бях виждала толкова ядосан. Уволни горкия Томпсън, който ме пусна да се кача. Ако не бяха краката ми, щеше да ме набие.

Не можех да си представя някой мъж да бие тази жена.

— А ти как прие това?

Тя се изсмя.

— Мъжете си имат своите чудатости. Нямам нищо против, щом това го кара да се чувства щастлив. Пуша марихуана, преди да започне. — Тя отново се изсмя. — В известен смисъл е доста забавно.

Изведнъж от цялата тая работа ми призля.

— Вики… мислиш ли, че трябва да оставам за през нощта? — попитах. — Не смяташ ли, че е опасно?

Очите й станаха сурови, когато ме погледна втренчено.

— Не искаш ли да останеш с мен, Джек?

Ама че ад! Една непредпазлива стъпка и щях да затрия бъдещето си.

— Разбира се, но мисля за теб. Дяволски опасно е. Някой…

— Няма да има някой. — Тя се изтегна като красива, добре гледана котка. — Включи телевизора. Хайде да гледаме борбата.

Така че прекарахме следващите два часа, гледайки как двама души ту успяваха да разменят удари, ту не улучваха, а после Сам дойде да разчисти масата.

— Занеси ме до леглото, Джек — рече тя. — Краката все още ме болят.

Не изпитах нищо, когато я вдигнах, занесох я в спалнята й и я сложих на голямото легло. Исках само да се махна, но знаех, че не можех да го направя.

— Съблечи ме, Джек.

Чувах как Сам мие чиниите. Съблякох я неохотно, докато тя лежеше неподвижно и ми се усмихваше. Когато й облякох къса нощница, тя каза:

— Вземи душ, Джек. — В теменужените й очи се четеше глад. — Побързай…

Към 1:00 ч. накрая заспахме. Тя ме събуди, когато светлината на изгрева проникна през прозореца и отново правихме любов. Изглеждаше ненаситна. Все още бях унесен в тежък, мъртвешки сън, когато отново ме събуди.

— Ставай, Джек. Минава десет. Отиди в съседната спалня. Идва докторът.

Замъкнах се полуспящ в другата спалня и се отпуснах на леглото така, сякаш ме бяха прекарали през месомелачка. Заспах.

Като че ли бяха минали само броени минути и една нежна ръка ме събуди.

— Обядът ще бъде готов след час, мистър Крейн — рече тихо Сам.

Измъкнах се от леглото, взех студен душ, облякох се и отидох в дневната. Чувствах се ужасно.

Вики пиеше сухо мартини.

— Здрасти, Джек? Почина ли си?

Насилих се да се усмихна.

— Да. Намирам те за великолепно изтощаваща. — Пресегнах се към шейкъра за коктейли. — Какво каза докторът?