Читать «И какво ще стане с мен?» онлайн - страница 83

Избрах стола срещу бюрото му. После, като погледнах право в него, разбрах защо бе натрупал милиарди. Стоманеносивите му очи иззад очилата ме пронизаха като оксижен.

— Мисис Есекс ми разказа за вас. Очевидно сте й спасили живота. Сега е мой ред да ви се отплатя. Проучих каква е квалификацията ви. Досието ви в „Локхийд“ е добро. Ще поемете ли ръководството на летището ми?

— Да, сър.

— Искам да се построи друг кондор. Ще се заемете ли с това?

— Ще се радвам, сър.

Един телефон иззвъня и той махна на Джексън, който вдигна слушалката, изслуша какво му казват и започна тихо да говори.

— Можете да направите добра кариера тук, Крейн — продължи Есекс. — Искам да ви напомня, че при мен думата „невъзможно“ не съществува. Ще имате всички пари, които са ви необходими, но никога не идвайте, за да ме уведомите, че онова, което искам да се направи, не може да стане. Ако го направите, ще бъдете уволнен.

— Разбирам, сър.

Джексън затвори.

Есекс го погледна.

— Крейн поема ръководството на летището и строежа на новия кондор — каза той. — Плащай му петдесет. — Погледна ме. — Женен ли сте?

— Не, сър.

Той отново се обърна към Джексън.

— Дай му един от хубавите ни ергенски апартаменти. Дай му и хубава кола и някой, който да се грижи за апартамента му. — Погледна ме. — Имате ли банкова сметка?

— Тук не, сър.

Отново се обърна към Джексън.

— Открий му сметка в „Нешънъл Флорида Банк“: внеси още сега двадесет хиляди като премия. Плащай му всеки месец и се погрижи за данъците му. — Погледна ме изпитателно. — Това задоволява ли ви?

— Много ви благодаря, сър. — Направо не можех да повярвам.

— Вземете си едноседмична отпуска. Тези ухапвания ми изглеждат сериозни. Докладвайте на Джексън всяка седмица в понеделник. — След това ми направи знак, че съм свободен.

Джексън излезе след мен от стаята и затвори вратата така, сякаш беше направена от захарен памук. Поведе ме мълчаливо надолу по коридора към друга голяма стая, която обаче нямаше панорамен прозорец.

— Ще уредя всичко, Крейн — рече той. — Само седнете.

— Благодаря, Джексън — отвърнах.

Той замръзна и ме погледна втренчено. Аз също го погледнах втренчено. Поколеба се. Виждах, че искаше да ми каже, че за мен е мистър Джексън, но впитият ми в него поглед го обузда. Вдигна телефона и потърси мис Байрнъс.

— Мис Байрнъс е нашата отговорничка за връзки с обществеността — обясни ми той. — Тя ще се погрижи за вас.

Мис Байрнъс беше стройна и изискана жена на около тридесет и шест, руса, с проницателни кафяви очи и решителна брадичка.

Малко се смутих, когато Джексън й даде инструкции относно апартамента, колата и банковата ми сметка. Обясни й всички подробности с гробовен глас и когато накрая приключи, се обърна към мен:

— И така, до понеделник в девет часа, Крейн.

— Добре. Е, до скоро, Джексън. Благодаря за помощта. — Видях как очите на мис Байрнъс се отвориха широко, докато излизах след нея от офиса. Когато бяхме достатъчно далеч, за да не може да ни чуе Джексън, тя се обърна и ме погледна.

— Какво сте извършили? Да не сте спасили Есекс от банкрут?