Читать «И какво ще стане с мен?» онлайн - страница 81

— Имам нужда от лекарска помощ — казах. — Въпросите ще трябва да почакат.

Един лекар пое грижата за мен. Искаше да ме сложи на носилка, но аз отказах. Отидох с него до колата му, а Уес Джексън остана под горещото слънце, гледайки след мен като акула, захапала сочно краче и след това изпуснала жертвата си.

Закараха ме в клиниката на Есекс. При мен дойде хубава сестра, която ми говореше с приглушен глас. Усещах влиянието на властта на мисис Есекс върху нея. Дори да бях президент на Съединените щати, едва ли щяха да се отнесат към мен с по-голямо уважение.

Но разбира се това не можеше да продължи дълго. Щом ухапванията ми бяха обработени — някои от тях се оказаха гнойни — щом ме нахраниха и си починах, Уес Джексън пристигна. Не ми донесе нито парниково грозде, нито цветя, а вместо това доведе мъж с продълговато лице и остри черти, когото ми представи като Хенри Лукас, авиоексперт от застрахователната компания, където беше застрахован кондорът.

Бях имал време да обмисля версията си и бях подготвен за посещението им.

Седях в едно кресло до отворения прозорец, който гледаше към пристанището за яхти на Перъдайс Сити. Джексън и Лукас си придърпаха столове и Джексън ме попита как съм.

Отвърнах му, че се оправям.

— Мистър Крейн, имаме нужда от възможно най-обширна информация за катастрофата — продължи Джексън. — Какво се случи? Не бързайте: разкажете ни всичко от самото начало.

— Бих искал и аз да зная — рекох с каменно лице. — Всичко стана толкова неочаквано.

Лукас се обади със студен глас:

— Вие сте авиоинженер. Нали не греша?

Кимнах.

— И не знаете какво е станало?

— Звучи глупаво, нали? Но това е истината. Бях в кухнята и приготвях нещо за хапване, когато полетяхме надолу. До този момент всичко работеше добре. Бях отхвърлен от мястото си, главата ми се удари в отворената врата на хладилника и загубих съзнание.

Последва дълга пауза, през която двамата ме гледаха и аз също ги гледах.

— Приготвяли сте нещо за ядене? — Джексън наклони дебелото си тяло напред. — Но, мистър Крейн, разбрах, че тримата сте вечеряли стекове преди полета.

Много си хитро, копеле такова, помислих си и рекох:

— Точно така, но Олсън нещо беше неспокоен. Не изяде стека си. — Това можеше да бъде доказано. — После огладня и ме помоли да му направя сандвич. Точно когато се занимавах с това в кухнята, стана катастрофата.

— Искате да кажете, че докато самолетът не е полетял надолу, не сте имали представа, че нещо не е наред? — попита Лукас. — Ърскин е съобщил по радиото, че двигателите горят. Не го ли знаехте?

Погледнах го глупаво и озадачено.

— За първи път чувам това. Всичко, което знам, е, че бях отхвърлен през кухнята и загубих съзнание. — След като никой от тях не продума нищо, продължих: — Следващото нещо, което видях, беше, че падаме в морето. Някак си намерих мисис Есекс и я измъкнах през аварийния изход. Самолетът се беше счупил. Наоколо плаваха парчета от него. Хванах се за едно от тях и придържах мисис Есекс на повърхността. Видях как самолетът потъна. — Опитах се да не изглеждам смел. — Трудно беше, но стигнахме до брега.