Читать «И какво ще стане с мен?» онлайн - страница 82

Настъпи мъртва тишина. Нито един от двамата дори не се престори, че ми вярва.

Джексън каза така, сякаш устата му беше пълна с лимонов сок:

— Същото твърди и мисис Есекс.

Усмихнах му се.

— Щом мисис Есекс твърди, че това е, което се е случило, и аз казвам същото, значи наистина е така.

Отново последва дълга пауза, после Лукас рече:

— Тук имам карта, мистър Крейн. Бихте ли посочили къде стана катастрофата?

— Съжалявам. Изглежда не сте ме слушали внимателно — отвърнах. — Казах ви, че когато стана катастрофата, правех сандвич. Олсън не съобщи ли на въздушния контрол местонахождението си?

— Значи не можете да ни помогнете да открием останките?

— Съжалявам.

— Не можете ли да предположите къде е била повредата? Ърскин е казал, че двигателите горят и пожарогасителите не работят. Защо според вас се е случило това?

Бях сигурен, че ще ми зададат този въпрос и се бях приготвил за него. Впуснах се в професионални дрънканици и Лукас ме слушаше с каменно лице. Не го убедих, нито пък себе си, но Джексън не изпускаше дума, а единствено той ме тревожеше.

— Ако бях в кабината, когато двигателите са се запалили, и бях успял да видя показанията на приборите, можеше да съм много по-полезен — завърших аз, — но бях в кухнята и правех сандвич.

Лукас ми даде карта на Мексиканския залив.

— Не можете ли да ни покажете къде приблизително стана катастрофата?

Погледнах картата и вдигнах рамене.

— Може би на петдесет мили от Пресаго. Не знам. С мисис Есекс бяхме в морето около дванадесет часа и приливът ни изхвърли. Възможно е да са били шестдесет мили… вашето предположение едва ли ще е по-неточно от моето. Просто не знам.

Той сгъна картата и я сложи в джоба си.

— Наши хеликоптери търсят следи от катастрофата. Засега докладите са отрицателни.

— Ако търсят достатъчно дълго, ще открият самолета и тогава, ако намерите черната кутия, ще разберете как е станало.

Те се изправиха, гледайки ме втренчено, после Джексън каза:

— Мистър Крейн, мистър Есекс иска да ви види. Ще ви взема оттук утре в десет сутринта.

— Добре.

Никой от тях не ми подаде ръка. Лукас ме изгледа продължително и аз отвърнах на погледа му, но Джексън изкриви лицето си в усмивка. Щом Лейн Есекс искаше да ме види, за него все още бях момче с късмет.

* * *

Уес Джексън отвори една полирана махагонова врата, направи ми знак да вляза, после рече:

— Мистър Крейн, сър.

Пристъпих в просторната стая с панорамен прозорец с изглед към Перъдайс Сити. Пред мен имаше широко бюро с цяла редица телефони и всички останали неща, които заобикаляха всеки важен ръководител.

Зад бюрото седеше Лейн Есекс.

Никога не бях виждал негова снимка и се бях опитвал да си представя как изглежда. Дребен, оплешивяващ мъж на около петдесет и шест години, с тежки рогови очила, с нос като човка на врабче и тънки, твърди устни. Нищо не би могло да ми даде по-точна представа защо мисис Виктория Есекс си търсеше компания за леглото.

— Влезте, мистър Крейн. — Гласът му звучеше рязко. — Седнете.