Читать «И какво ще стане с мен?» онлайн - страница 20

Вечерта, преди да си легна, размислих върху онова, което се бе случило. Струваше ми се, че Олсън планираше някаква кражба и искаше и аз да участвам, но не беше сигурен в мен. Тази мисъл ме стресна, но си казах, че може би греша. Никога не бих предположил също, че Олсън може да бъде пречупен. Реших, че ще е по-добре да работя, защото иначе някой би могъл да започне да се чуди какво правя тук.

Оказа се, че съм имал основание, тъй като около 16:00 ч. на следващия ден, докато оправях подаването на бензин и псувах, видях как тримата негри, които стояха край мен и ме гледаха, изведнъж застинаха, сякаш някой ги бе ударил в слабините. Големите им черни очи се изцъклиха и аз погледнах през рамо.

На няколко ярда от мен стоеше една жена и ме наблюдаваше. И каква жена! Веднага разбрах, че не би могла да е никоя друга, освен мисис Лейн Есекс. Като започваше от върха на главата й, надолу се спускаше венецианскочервена коса, която падаше по раменете й на едри естествени къдрици. Широко чело, големи теменужени очи, тънък нос, твърда уста. Доста несполучливо описание. Тя беше най-красивата жена, която някога съм виждал, и пред нея Пам Озбърн приличаше на евтина курва. Тялото й беше божествено: дълги, много дълги крака, едри гърди. Беше облечена с бяла ленена риза, затъкната в бял брич и високи до коленете блестящи черни ботуши. На няколко ярда зад нея облечен в бяло негър държеше юздите на два коня.

Тя удари по единия си ботуш с камшик и теменужените й очи продължиха да ме оглеждат по начина, по който търговецът на добитък разглежда някой отличен бик, защото би могъл да го купи, както и да не го купи.

Започнах да изтривам мръсотията и греста от ръцете си с омазан парцал, като си давах сметка колко напрегнати бяха тримата негри, които много внимателно, много бавно, сякаш отдалечавайки се от африканска усойница, напускаха сцената. Те продължиха да се движат, докато не се скриха в облака прах.

— Кой си ти? — Гласът й беше арогантен и рязък, което ме накара да си спомня, че Пам я бе описала като най-голямата кучка на света.

Реших да се правя на смирен.

— Джек Крейн, мадам — отвърнах. — Мога ли да направя нещо за вас?

Това малко я обърка. Разбрах го по намръщването й и по начина, по който пристъпи с елегантния си крак.

— Не си спомням да съм те виждала по-рано.

— Вярно е, мадам. — Запазих безизразно лице. — Току-що пристигнах. Работя за мистър О’Брайън.

— О! — Тя направи пауза, но продължи да ме разглежда. — Къде е О’Брайън?

Точно в този момент прозвуча силен взрив и двата коня се подплашиха, почти поваляйки негъра, който започна да се бори с тях. Виждах, че е в затруднение и, като минах покрай нея, хванах поводите на по-големия кон и с цялата си сила го принудих да спре на място. Негърът направи всичко възможно, за да усмири другия.

— Тук не е място за коне, мадам — рекох. — Взривяваме.